Лай се посъвзе.
— И така, какво ще правим с този детектив Кински? — попита тя.
— Ако искаш да се видим с него, ще се видим. Но най-напред трябва да намерим Арно. Може пък той да ни помогне да открием някакъв смисъл в цялата бъркотия.
Пристигнаха в Равена някъде около десет вечерта и откриха малък пансион в покрайнините. Бен се регистрира като мистър Конърс, оставяйки ги да си мислят, че Лай е негова съпруга. Никой не им поиска документи; предплатата в брой се оказа напълно достатъчна. Собственичката ги поведе нагоре по стълбите. Отвори една врата, подаде им ключа и ги остави.
Стаята беше малка и семпло обзаведена.
— Само едно легло — отбеляза Лай.
Леглото обаче беше двойно и заемаше повече от половината стая.
— Помолих ги за стая — каза Бен. — Откъде можех да знам…
Той пусна сака си на едно кресло и отвори скърцащия гардероб. В него имаше допълнителни одеяла. Той ги струпа на купчина на пода.
— Трябва да бъда в стаята при теб, Лай. Не мога да седя цяла нощ пред вратата.
— Не е нужно да спиш на пода — каза тя. — Можем да се сместим някак на леглото. Ако искаш де.
— На Крис може да не му стане приятно, ако разбере — отвърна той и веднага се разкая за думите си.
Лай се намръщи.
— Той пък какво общо има?
— Нищо. Забрави. Ще спя на пода. Какво пък! Спал съм милиони пъти на пода.
— Не, първо ми кажи какво имаш предвид за Крис!
— Дай да не говорим сега за това.
— Имаш предвид онова, което видя на „Изолда“, нали? Какво изобщо си мислиш, че видя?
— Не е моя работа какво има между теб и Крис.
— Няма нищо между мен и Крис!
— Добре де, да не се караме.
— Между мен и Крис всичко е приключило — каза тя. — И то не сега, а отпреди години.
— А на мен ми се стори, че доста добре се разбирате. — Бен съзнаваше, че отива твърде далеч; затъваше все по-надълбоко, думите му звучаха като вайкане на отхвърлен любовник.
Тя се изчерви.
— Нещата не бяха точно така, както са ти се сторили.
— Не е нужно да се оправдаваш пред мен. — Той измъкна бутилка вино от сака си и започна да я отваря. — Искаш ли малко?
Тя поклати глава.
— Не, ти пий, ако ти се пие. И не се оправдавам. — Въздъхна. — Е, добре. Вярно е, че Крис иска да се съберем отново. И това беше, което ти видя. Но аз определено не споделям чувствата му, и нищо подобно няма да се случи. — Тя събу с крак обувките си и полегна на леглото. — Когато едно нещо свърши, значи е свършило. Не е разумно да се връщаме назад. — Погледна Бен.
Той издуха праха от чашата на нощното шкафче и я напълни с вино. Изпи я на един дъх и отново я напълни.
— Тук си права — каза. — Не е никак разумно да се връщаме назад.
24
Бордо, Франция
По-рано същата вечер
Голямата аудитория беше претъпкана. Лекцията се провеждаше във Факултета по икономически и политически науки на Университета в Бордо. Беше отворена за широката публика и дори пътеките между редовете бяха заети от правостоящи. Интересът към нея беше безпрецедентен; организаторите не помнеха друг случай, при който лекция на изгряващ политик да е предизвикала такъв широк обществен отзвук.
Навсякъде около сградата под падащия сняг патрулираха полицаи и служители от частната охрана. Кортежът с Филип Арагон премина между два реда заграждения, зад които се бяха събрали огромни тълпи възторжени посрещачи. Полицията бе успяла да изолира зад плътен кордон двестатината скинхеди, дошли да размахват свастики и да крещят неонацистките си лозунги. Един от тях се бе опитал да запали чучело на Арагон, но полицаите го бяха усетили навреме и тихомълком го бяха напъхали в чакащата наблизо камионетка. Това на свой ред бе предизвикало сбиване за радост на телевизионните екипи, които се бяха впуснали стръвно да снимат паметни кадри на тримата окървавени в сблъсъка полицаи и около дузината понатупани демонстранти с белезници.
След този дребен инцидент се възцари напрегната тишина, като зад барикадите застанаха подсилени формирования служители на реда с плексигласови щитове, палки и бутилки сълзотворен газ. Телевизионните екипи и фоторепортерите от вестниците се оттеглиха на безопасно разстояние с готови камери и микрофони, надявайки се на още кръвопролития.