— Точно така. Оливър ме помоли да му разясня някои неща, които не разбираше.
— Свързани с писмото, така ли? — попита тя.
Професорът кимна.
— Да. С писмото на Моцарт, което бях получил от баща ви преди много години. Брат ви имаше фотокопие, което баща ви е направил, но не беше в състояние да разбере пълното му значение.
— Знаете ли какво е станало с Оливър наскоро след вашата среща?
Арно въздъхна.
— Знам, че е заминал за Виена.
— Където е бил убит. Смятам, че става дума за предумишлено убийство.
Арно не изглеждаше никак изненадан.
— Боях се, че нещо такова ще се случи.
— Така ли? Защо?
— Получих имейл от него. Пишеше ми, че искал много спешно да се видим и да разговаряме, че бил направил откритие и че се намирал в опасност.
Бен хвърли поглед към компютъра върху бюрото.
— Дали все още пазите имейла?
— Не, изтрих го още щом го прочетох.
— Нали разбирате, че информацията в него е можела да се окаже много важна за разследването на убийството на Оливър?
— Да — каза тихо Арно.
— Но сте решили да запазите за себе си съмнението, че обстоятелствата около смъртта му са били подозрителни, че едва ли е било нещастен случай? — Бен усети как лицето му се зачервява. Седнала до него, Лай разглеждаше напрегнато ръцете си в скута, докато той се питаше дали не притиска стареца прекалено силно.
Арно въздъхна дълбоко и прекара пръсти през рядката си бяла коса.
— Не се гордея със стореното. Имах си своите подозрения, но без доказателства. Имало е свидетел на злополуката. Пък и кой ли щеше да обърне внимание на един побъркан стар италианец с репутация на особняк, който вярва в конспирации? — Той млъкна за момент, после добави: — Освен това ме беше и страх…
— Страх ли? — попита Лай. — От какво?
— Че и моят живот е в опасност — отвърна Арно. — Малко след това една нощ съм имал неканени гости.
— Някой е идвал тук?
— Да. Аз бях в болницата. Кръвта ми… не е добре. Когато се прибрах, открих къщата си разбита и претърсена. Опитвали са се да открият нещо.
— А какво са търсили? — попита Бен.
— Допускам, че писмото.
— Откраднали са писмото?
— Не — отвърна Арно. — Откакто брат ви ме предупреди, съм прибрал писмото на много тайно място. Където никой никога няма да го намери.
— Може ли да попитам къде? — настоя Бен.
Арно се усмихна.
— Писмото е в безопасност — каза тихо той. — Там, където му е мястото.
Бен се зачуди какво ли има предвид старецът с тези думи.
Арно продължи:
— Но дълго време аз самият не се чувствах в безопасност. Имах усещането, че ме наблюдават. Това продължи с месеци.
— Мисля, че писмото има нещо общо със смъртта на Оливър — обади се Лай.
Професорът я погледна мрачно.
— Може и да се окажете права.
— Бихте ли се пояснили?
Арно се поколеба за миг, докато събираше мислите си.
— Най-добре тогава да започна отначало. Както знаете, сюжетът на книгата беше такъв, че Оливър с години бе събирал материали за него.
— Смъртта на Моцарт… — каза Лай.
— Не просто смъртта му, а предшестващите и съпътстващите я събития, някои от които може би са довели… всъщност са я причинили пряко. За целта трябва да се върнем назад, в осемнайсети век.
— С цялото ми уважение, професоре — каза Бен, — не сме дошли при вас за урок по история отпреди двеста години. Дошли сме да разберем какво се е случило с Оливър.
— Това, което ще ви разкажа — отвърна Арно, — може да ви помогне да разберете.
— Оливър ми беше казал, че изследва връзката на Моцарт с масоните — каза Лай.
Арно кимна.
— Не е тайна, че самият Моцарт е бил масон. Бил е приет в своята Ложа през 1784-а и е останал масон до смъртта си седем години по-късно, като за това време се е издигнал до Трета степен, Майстор. Толкова е бил отдаден на масонството, че е убедил и баща си Леополд да стане член на Ложата. Писал е музика за масонски сбирки, а много от приятелите му са били посветени.
Бен се размърда нетърпеливо на стола си.
— Не разбирам смисъла на всичко това.
Лай постави длан върху ръката му.
— Моля ви, професоре, продължавайте.
— Днес никой не възприема сериозно масонството; за повечето хора те са нещо като светски клуб, подобен на Ротарианския — каза Арно. — Но през осемнайсети век масоните са представлявали огромна културна и политическа сила в Европа. В Австрия то е било средище на интелектуалния елит, място за обмен на прогресивни идеи за мир, свобода и равенство. Във виенските масонски ложи са членували мнозина от най-влиятелните личности на епохата. Много аристократи, видни политици и дипломати, висши офицери от армията, банкери и търговци са били масони. Между тях е имало и интелектуалци: писатели, художници, музиканти.