— „Вълшебната флейта“ — каза Лай.
Арно кимна.
— Премиерното представление на новата опера било във Виена в края на месец септември 1791 година. Посрещната била с небивал възторг от публиката и от музикалната критика, като вечер след вечер се изпълнявала в препълнени салони.
— Най-успешното произведение на Моцарт — добави Лай.
— Да, и е трябвало да отбележи началото на нова ера за него — продължи Арно. — При това е било приветствано от неговите братя масони като надежда за възраждане на гилдията. Но в действителност „Вълшебната флейта“ се оказала последната му опера. След по-малко от три месеца Моцарт бил мъртъв.
— Един момент — прекъсна го Бен. — Лай, ти не ми ли беше разправяла, че Моцарт бил убит от масоните, задето в операта си издал тайните им?
— Ами аз така мислех…
— Но в това няма логика, не смяташ ли? — продължи Бен. — Ако в Моцарт е била последната надежда на масоните, ако той е бил техният рекламен агент, така да се каже, и то тъкмо когато най-много са имали нужда от такъв, защо им е било да го убиват?!
Арно се усмихна.
— Вие сте напълно прав. Тази теория звучи нелогично. Също и фактът, че след смъртта на Моцарт братята масони са оказвали на вдовицата му Констанца голяма морална и финансова подкрепа, е в пълно противоречие със слуховете, че е бил убит от своите. — Арно се обърна към Лай. — Брат ви бе забелязал тези несъответствия. Оливър знаеше, че няма логично обяснение за странната и неочаквана смърт на Моцарт.
— Освен ако се окаже, че изобщо не е бил убит — каза Бен. — Откъде знаем, че тази конспиративна теория е вярна?
— Официално обявената причина за смъртта му е била остра ревматична треска — отвърна Арно. — За мнозина от най-близкото му обкръжение обаче обстоятелствата около смъртта си оставали твърде подозрителни. Към края на живота си Моцарт често споделял, че един ден ще бъде отровен. Това е факт, който учените така и не смятат за нужно да изследват задълбочено. Най-големият му син, Карл Томас Моцарт, също имал силни подозрения, че баща му не е умрял от естествена смърт. Трупът показвал признаци на отравяне. — Арно вдигна рамене. — Въз основа на медицинските свидетелства от онова време никой не може да отрече със сигурност, че Моцарт е бил отровен. Но най-важното доказателство си остава самото писмо.
— Какво пише в него? — попита Лай.
Арно я погледна учудено.
— Нима не сте го чели?
— Имах копието на Оливър, но то изгоря — каза Лай. — Виждала съм само отделни фрагменти.
— Но вашият баща със сигурност ви го е показвал.
— Професоре, та аз съм била едва на деветнайсет! Други неща са занимавали ума ми. — Тя хвърли кос поглед към Бен. — Не помня почти нищо за това писмо.
— Разбирам… — Арно се почеса замислено по брадичката. — Значи не сте запозната с Ордена на Ра, който се споменава в писмото?
Името звучеше познато на Бен от бележките на Оливър. Той се замисли за миг.
— „Ра“, като името на египетския бог на Слънцето? — попита той.
Лай се извърна и го изгледа. Бен долови погледа й.
— Теология — каза той. — Спомен от студентските години.
— Учил си теология?
— Беше отдавна.
Арно се усмихна.
— Прав сте. Много от церемониите и ритуалите на масонството могат да се проследят до древен Египет. Но „ра“ означава също и „цар“. Понякога се изписва като „ре“, откъдето идва и латинското „Rex“.
— Та какво представлява този Орден на Ра?
— Първоначално това била малка и практически неизвестна масонска ложа — отвърна Арно. — Членовете й са били главно аристократи и следователно роялисти, като са й дали название, отразяващо политическите им пристрастия. За тях „Орденът на Ра“ е означавало Кралски орден. Те не са споделяли обхваналия другите масонски ложи републикански дух и са противодействали на тяхното все по-засилващо се влияние в обществото, като все по-твърдо са заставали на страната на установения политически и държавен ред. Докато масонството е прегръщало идеалите за свобода, равенство и народовластие, Орденът на Ра е олицетворявал точно обратното. Членовете му са били войнолюбци, пламенни защитници на капитализма, помагащи на елитите да потискат народа.
— Нещо като войнстващи отцепници значи — каза Бен.
— Именно — отвърна Арно. — При това с огромна власт и влияние благодарение на връзките си по високи места в държавната йерархия. Орденът на Ра е бил замесен в безброй политически интриги и не на последно място е оказал натиск върху императора за забрана, под страх от смъртно наказание, на всички останали масонски ложи.