Выбрать главу

— Момент, да видя дали съм разбрала правилно — каза Лай. — Вие намеквате, че от Ордена на Ра са убили Моцарт, понеже е популяризирал масонството чрез „Вълшебната флейта“?

Очите на професора заблестяха.

— Тъкмо това вярвам, че е станало. Писмото го доказва. Моцарт е бил потенциална заплаха за тях. Ако успеел да възроди обществената подкрепа за масонството, щял да застраши техния орден. Той е бил изгряваща звезда, феноменален талант, който тепърва е щял да достигне пълния си блясък. Огромният успех на „Вълшебната флейта“ му е донесъл значителен престиж. Та той току-що е бил назначен на важна длъжност в двореца, ползвал се е с доверието на императора!

Арно въздъхна и продължи:

— Но и враговете му не са стояли със скръстени ръце. През 1791 година членовете на Ордена на Ра вече били прераснали в основно подразделение на австрийските тайни служби. Агентите им били брутални, жестоки и безогледни; техният Велик майстор бил назначен за шеф на тайната полиция. Безмилостен и хладнокръвен убиец, той бил положил клетва да изкорени без остатък масонството.

Бен отвори уста да попита как се е казвал, но Арно продължаваше да говори:

— До 1794-та, само три години след смъртта на Моцарт, с масонството в Австрия било свършено. Извършени били много убийства, някои открито, други не дотам. Едно от най-разпространените средства за премахване на врага било отравянето; то било особено удобно за отстраняване на изгряваща знаменитост като Моцарт. Трябвало е да внимават. Други, не дотам известни масони били застигнати от много по-жестока смърт. Например Густав Лутце.

— А кой е бил той? — попита Лай.

— Човекът, на когото Моцарт е писал писмото — отвърна Арно. — Член на същата виенска ложа, наречена „Благотворителност“. С това писмо Моцарт е искал да го предупреди за надвисналата опасност. Писмото е с дата 16 ноември 1791-ва, и вероятно е последното, написано от него. Разбира се, някои тъй наречени „експерти“ смятат, че последното му писмо е било онова до съпругата му, с дата 14 октомври, докато е бил на бани в Баден. Какви идиоти! Във всеки случай писмото така и не стига до получателя си, било е вече късно.

— А какво се е случило с Лутце?

— Открили са го мъртъв на двайсети ноември 1791 година. Само две седмици преди смъртта на Моцарт. Бил е завързан за стълб и изтезаван. Изкормен, с изтръгнат език. От тайната полиция обвинили за престъплението друг масон.

Бен се изправи и бръкна в джоба си.

— Професоре, искам да ви покажа нещо. — Извади пластмасовата кутийка с диска, заобиколи бюрото и посегна към компютъра. — Може ли?

— Какво е това? — попита Арно, докато машината зареждаше с тихо бръмчене.

— Нещо, което Оливър е видял вечерта, преди да умре — отвърна Бен. — Гледайте.

Арно озадачено примигна срещу екрана. Лай остана на стола си. Не изгаряше от желание да изгледа повторно клипа.

На екрана се появи образ. Докато клипът течеше, Бен наблюдаваше лицето на професора. Изведоха жертвата и зловещото зрелище започна.

Очите на стареца се разшириха от ужас, лицето му стана пепеляво. Той посочи с трепереща ръка екрана.

Бен се пресегна и постави компютъра на пауза точно в мига преди отрязването на езика. Картината застина; чертите на мъжа бяха изкривени от ужас. Острието на ножа отразяваше светлината на свещите.

Арно сякаш се смали на стола си.

— Господи! — промълви той, като попи с кърпичка струйка пот от челото си. — Значи вярно било.

— Кое, професоре? — попита Лай.

Арно отвори уста да отговори, но в този момент стъклото на прозореца зад гърба му се пръсна с трясък; кръв обля екрана на компютъра.

28

Покачен на едно дърво на седемдесет метра от къщата, стрелецът видя през мощния оптически мерник на пушката си как тялото на Арно бавно се свлече надолу и изчезна от полезрението му. С облечената си в ръкавица ръка той бързо превключи от единична на автоматична стрелба и изстреля дълъг откос в прозорците на кабинета. Във въздуха се разлетяха стъкла и късчета от каменната облицовка. Мъжът се усмихна.

Още след първия изстрел Бен се хвърли през бюрото, сграбчи Лай за китката и я събори на пода. После се пресегна и извади диска от компютъра. През дупката в екрана излизаше дим.