Пореден автоматичен откос направи на трески остатъците от дограмата, надупчи бюрото, разби компютъра и разцепи шкафа в отсрещния ъгъл на кабинета. Сребърният свещник падна от сътресението точно в мига, когато един куршум пръсна гарафата с грапа. Силната напитка избухна в пламъци, течен огън заля килима, който веднага се запали.
Бен и Лай залегнаха зад дебелата стена под перваза на прозореца; над главите им летяха трески и стъкла. Бен измъкна 45-калибровия колт от колана си и стреля напосоки през зейналата дупка.
Усети миризма на изгоряло. Извърна се да види откъде идва. Стаята беше пълна с черен дим. Огнени езици лижеха касата на вратата.
Арно се бе строполил под бюрото; килимът отдолу беше подгизнал от кръв. Лай пропълзя до него. Очите му бяха започнали да се замъгляват като на мъртвец. Тя искаше да му помогне, да спре кървенето, да го премести по-далеч от прозореца. Имаше толкова много неща да го пита.
— Професоре, писмото! — каза припряно тя. — Къде е писмото?
Очите на стареца се фокусираха за миг върху нея. Устните му помръднаха беззвучно; от крайчеца на устата му протече струйка кървава пяна.
Стрелбата отвън бе престанала. Бен надникна през разбития прозорец. Не видя никого, но долу в двора се чуваха стъпки и гласове, припукваше радиостанция.
Половината стая беше в пламъци. Разкъсаните от куршумите книги в библиотеката горяха като барут. Димът се сгъстяваше.
Арно се закашля, по устните му изби яркочервена кръв. Опита се да каже нещо, но издаде само продължителен хриплив звук и главата му падна настрани.
Бен го погледна.
— Мъртъв е, Лай.
Лай отчаяно разтърсваше стареца.
— Но той се опитваше да ми каже нещо!
— Не можеш да му помогнеш. Да вървим!
Ушите му пищяха, огънят в стаята пращеше, но Бен ясно чу стъпките на долния етаж. Онези идваха. Провери пълнителя на пистолета си. Оставаха му три патрона.
Вратата беше преградена от огнена стена. За да избягат, трябваше да минат през пламъците. Бен грабна от закачалката сакото на мъртвия старец. Вдигна Лай на крака и загърна главата и раменете й с плътния туид. Без да пуска ръката й, пристъпи две крачки напред в задушливия дим и ритна с всички сили вратата. Огнени езици облизаха глезена му. Вратата се разтресе в касата си и поддаде. Той закри очи с ръка и се хвърли през пламъците, като дърпаше Лай след себе си.
Коридорът пред стаята беше празен. По стълбите откъм долния етаж отекваха тежки стъпки. Бен побягна вдясно, стискайки ръката на Лай. Една врата в края на коридора водеше към няколко стъпала, след които имаше друга врата. Бен смътно подозираше накъде извежда тя. Докато идваха насам, той бе забелязал квадратната часовникова кула, издигаща се от средата на къщата, с дървени кепенци на прозорците, които се издигаха над скатовете на покрива. Той хвана дръжката на вратата и я отвори със замах. Оказа се прав.
Вита стълба водеше нагоре към часовника. Вратата на кулата беше стара, от масивен дъб. Двамата влязоха вътре и Бен я залости с дървеното резе. Огледа се. Отвън се чуваха мъжки гласове. Някой задумка с юмруци по вратата. Отекнаха изстрели. Лай подскочи.
— Насам — каза Бен, като посочи с глава към прозорците с кепенци на горния етаж. Дървената стълба беше стара и паянтова. Той пусна Лай пред себе си.
Отвън се разнесе трясък на гладкоцевна пушка; от вътрешната страна на вратата се разлетяха трески. Скоро щяха да проникнат при тях.
Бен изби с ритник кепенците. Под тях наистина се простираше обширен скат на покрив, застлан с яркочервени керемиди. Навън се здрачаваше.
С разтреперани колене Лай се провря през прозореца и излезе на покрива. От височината й се зави свят. Бен я поведе по билото; тя пристъпваше, без да отделя очи от залязващото слънце и гористия хоризонт.
Покривът се спускаше към едната стена на къщата. Бен я насочи нататък, към ниското. Тя се подхлъзна по старите керемиди от печена глина и щеше да падне, но Бен я задържа. Той надникна предпазливо над ръба на покрива. Бяха още твърде високо над земята.
Кепенците на прозореца зад тях се разтвориха с трясък и от него се подаде някакъв мъж. Беше облечен в черно кожено яке и стискаше картечен пистолет с дебела къса цев. Дулото проблесна за миг и по керемидите под краката им изчаткаха куршуми. Бен отвърна на огъня; мъжът се строполи назад в кулата.
Бен затъкна пистолета в колана си и хвана Лай за ръката.