— Имай ми доверие! — каза той, прочел ужаса в погледа й. После пристъпи към ръба на покрива и скочи в празното пространство, като я повлече със себе си.
От гърдите на Лай се изтръгна задавен писък. Тя видя как раираното платнище на сенника над верандата се приближава с шеметна скорост към нея, за миг изкара въздуха от дробовете й, но забави падането им; паянтовата конструкция от алуминиеви пръти се огъна под тежестта им, двамата се плъзнаха надолу, платнището ги обхвана в плътна прегръдка и плавно ги спусна върху откритата трапезария. Бен удари гърба си в зиданото барбекю, докато Лай се приземи меко върху кръглата пластмасова маса, претърколи се и падна върху ръцете и краката си. Отърва се само с леки охлузвания, но Бен с мъка се повдигна на крака, като се държеше за кръста с изкривено от болка лице. После отново я сграбчи за ръката.
Двамата побягнаха през градината. Задъхана и останала без сили, Лай чу зад тях викове. Отекнаха изстрели и Бен усети как съвсем наблизо профуча куршум. Провряха се през някакви шубраци и се озоваха в нещо като залесен парк. Докато тичаха между дърветата, клонки шибаха лицата им. Далеч пред себе си видяха пролука в древния каменен зид, през която можеха да се проврат.
От другата страна се намираше стара, запусната ферма с разкалян двор, обрасъл в бурени и ниски храсти. Сградите наоколо бяха порутени и покрити със зелен лишей. Бен погледна назад през пролуката в зида. По петите им тичаха шестима мъже, тежковъоръжени и с решителни лица.
В пистолета му бяха останали само два патрона. Вдигна го и се прицели, после се разколеба. Можеше да убие най-много двама и щеше да се изправи срещу останалите с празно оръжие. Груба тактическа грешка.
Скриха се в стара дървена барака. Паянтовата постройка беше пълна с всевъзможни селскостопански сечива и сандъчета с инструменти, нахвърляни върху грубо сковани рафтове. Бен грабна едно гребло и се опита да залости вратата с него, но точно в този момент някой я блъсна с рамо и тя се разтвори с трясък навътре. Бен я ритна обратно, при което ръката на мъжа остана заклещена между вратата и касата, стиснала картечен пистолет „Скорпион“. В тясното пространство отекна оглушителен откос; Лай изпищя.
Бен грабна някакъв ръждив дърводелски инструмент от близкия рафт. Беше пистолет за забиване на пирони със сгъстен въздух. Притисна цевта към мятащата се ръка на мъжа и натисна спусъка. Чу се глух пукот и ръката бе прикована към касата на вратата от ръждив десетсантиметров пирон. Бликна кръв. Докато мъжът отвън виеше от болки, той изстреля още три пирона в ръката му и скорпионът падна на пода. Той го вдигна. Беше празен. Безполезен. Бен го запокити гневно.
През тънките дъсчени стени на бараката свистяха куршуми. Купчина дървени каси се срина с трясък на пода и разкри пролука между летвите, през която успяха да се проврат. Двамата побягнаха по разкаляната пътека между сградите и се шмугнаха в близкия хамбар.
Стрелците видяха вратата на хамбара да се затваря и се насочиха предпазливо към него с вдигнати оръжия. В двора настъпи тягостна тишина, нарушавана единствено от крясъка на врани в далечината.
Изведнъж от вътрешността на хамбара се чу рев на форсиран докрай двигател.
Стрелците нямаха време да реагират. Пред смаяните им очи стената на хамбара се разпадна на трески. Старият селскостопански камион изхвърча с рев навън, като събори двама от тях и ги размаза в калта. Другите се хвърлиха настрани и откриха огън по камиона, който се носеше през двора, но куршумите им потънаха в трите огромни бали слама, натоварени в каросерията. Единият от мъжете изпсува и заговори припряно в радиостанцията си.
С буксуване и занасяне камионът излетя през портата и пое по междуселския път, който се виеше стръмно нагоре по хълма. Мракът наоколо се сгъстяваше, фаровете на камиона хвърляха блед сноп жълтеникава светлина между отвесната скална стена от едната страна на пътя и главозамайващата пропаст от другата.
— Това нещо не може ли да върви по-бързо? — попита Лай, като се надвикваше с мъчителния вой на дизеловия двигател.
Бен бе натиснал докрай педала на газта, но стрелката върху ръждивия циферблат упорито отказваше да премине 60. В огледалото за обратно виждане той съзря онова, от което най-много се бе страхувал — няколко чифта мощни фарове на коли, които бързо ги настигаха.
Лай забеляза как лицето му се изопва. Тя свали стъклото на прозореца и подаде глава навън; дългата й черна коса се развя от въздушното течение.