— Те ли са? — попита тя.
Изстрелите зад тях отговориха на въпроса й. Страничното огледало на камиона се пръсна.
— Ще се опитат да ни спукат гумите — каза Бен. — Би ли поела волана за малко?
— Но какво правиш?
— Дръж педала натиснат докрай — каза той, като отвори шофьорската врата. Щом Лай пое волана, той се хвана за покрива на кабината и излезе отвън. Вятърът свистеше и развяваше дрехите му. На половин метър от лицето му пробяга отвесната скална стена, ярко осветена от фаровете на преследващите ги коли. Бен се закрепи на външното стъпало на препускащия камион и запълзя назад.
Отекнаха още изстрели. Преследвачите им не го виждаха от балите в каросерията. Камионът се мяташе насам-натам по тясното платно, като на моменти се приближаваше опасно до скалите. Един надвиснал над пътя храст за малко не откъсна Бен от стъпалото, но той успя някак да се задържи. Засили се и с един скок се хвана за канатите на каросерията.
Огромните кръгли бали бяха високи по два и половина метра, наредени една зад друга; найлоновите им обвивки плющяха на вятъра. Бяха привързани към камиона с яки въжета, изопнати като струни на пиано. Докато с едната си ръка се държеше за канатата, с другата Бен измъкна пистолета.
Четири въжета. И само два куршума.
Камионът се дръпна рязко от скалната стена и се люшна в обратната посока; външната от задните му двойни гуми за миг премина ръба на пропастта. Изведнъж Бен се озова увиснал в празно пространство, открит отвсякъде и заслепен от фаровете на колите зад тях. Чу се изстрел и остра болка прониза ръката му. Куршумът премина през левия ръкав на якето му, като засегна мускула. Той опря дулото на колта до най-близкото въже, каза наум една бърза молитва и натисна спусъка.
Пистолетът ритна и двата обгорели края на въжето увиснаха безжизнено надолу. Но нищо повече не се случи.
Погрешното въже.
Картечен откос рикошира в стоманеното шаси на камиона; острият звън на метал прониза ушите му. Притисна дулото до друго въже. Последен куршум.
Дръпна спусъка.
Въжето изплющя като камшик и едва не изтръгна колта от ръката му. Внезапно освободени, балите се разтресоха и политнаха стремително назад. Осветени за миг в червено от стоповете на камиона, три тона слама заподскачаха и се затъркаляха неудържимо по склона към бясно препускащите коли, чиито шофьори натиснаха едновременно спирачките.
Колите занесоха встрани сред яростен вой на гуми, но пътят беше твърде тесен, за да се надяват на спасение. Първата кола се вряза в най-близката бала сред взрив от слама, парченца стъкло и огънат метал. Балата се пръсна по цялото шосе, колата се подхлъзна върху сламата, наклони се на една страна и се претърколи. Следващата я на метри кола се заби в нея, като я запрати в пропастта, а самата тя се спря в скалната стена от другата страна на пътя.
Камионът продължи пътя си с глухо боботене. Ръкавът на Бен беше окървавен. Той се изправи върху каросерията, загледан в мястото на катастрофата, от което се отдалечаваха бързо.
29
Австрия
Клара се намираше в безопасност. Това беше първата му и най-важна грижа. Без да губи време, Кински бе направил всичко необходимо, за да не може никой повече да се добере до нея. Едва ли някой щеше да се сети да я търси при Хилдегард.
А сега трябваше да се залови за работа. Ако онези си мислеха, че по този начин ще го спрат, горчиво се лъжеха. Макар и едър, Кински имаше бързи и резки движения. Докато крачеше по коридора с твърда и решителна стъпка, вперил очи напред, всички се отдръпваха встрани. Изражението на лицето му говореше недвусмислено: Махайте се от пътя ми! И преди го бяха виждали гневен, но не чак толкова. Затова се разбягваха като дребни рибки пред акула.
Когато стигна до кабинета на началника си, той дори не забави крачка. Бутна с рамо вратата и нахълта вътре.
Стотици пъти бе влизал по този начин при началника на полицията. И всеки път пред очите му се бе разкривала една и съща позната гледка: същият безпорядък от натрупани една върху друга папки и хартии, същата миризма на застояло кафе от безброй недопити чаши, същото посивяло, изнурено, отчаяно лице на шефа му, който седеше прегърбен на стола, сякаш се бе превърнал в част от мебелировката в кабинета си, едва ли не в елемент от самата сграда. Кински просто не можеше да си представи да го завари по друг начин.