Бен изруга и натисна газта, като извърна назад глава, за да огледа къщата зад скупчените автомобили.
Къщата я нямаше. Камък върху камък не бе останал от пожара. Там, където се бе издигала вилата на професор Арно, сега димеше безформена купчина от тлеещи греди и осаждени тухли, билото на рухналия покрив беше извито на една страна като гръбнак на огромно заклано животно, наоколо бяха разпръснати почернели керемиди, обгорели дограми и парчета стъкло.
Очевидно пожарът бе бушувал дълго. Спасителните екипи прибираха нещата си и се готвеха да си тръгват. От вилата не бе останало нищо за спасяване.
Бен продължи пътя си, прехвърляйки наум възможните варианти на разрухата. Или огънят се бе разпространил сам из цялата къща, или някой бе помогнал това да се случи. Най-вероятно беше второто. Които и да бяха, онези умееха да прикриват следите си. А огънят беше най-доброто средство да не остават следи.
След около километър стигна до портата на съседната ферма, отби от шосето и подкара по неравния каменист коловоз към изоставения двор, откъдето бяха задигнали камиона. Ако не се смяташе разбитият обор, по нищо не личеше какви сцени се бяха разиграли тук същия ден.
Бен угаси двигателя и слезе от колата. Наоколо нямаше жива душа. Претърси пространството между бараките, като си светеше с миниатюрно джобно фенерче, но онези се бяха погрижили да съберат всички гилзи. Бяха почистили дори кръвта от пода на работилницата, където бе приковал единия от нападателите към касата на вратата. Самите пирони бяха извадени, виждаха се само четири кръгли дупки в дървото.
Зад гърба си усети внезапно движение, чу се трясък на падащи предмети. Бен се извърна светкавично, всеки мускул на тялото му бе напрегнат до краен предел.
Една черна котка скочи от горния рафт, приземи се безшумно до кутията с пирони, която бе съборила, и се шмугна навън през една дупка между дъските.
Бен пресече притъмнялата ферма и намери пролуката в зида, през която се бяха проврели откъм двора на Арно. Притаен между дърветата, той наблюдаваше как пожарните екипи се изтегляха, а полицаите се суетяха около руините на изтърбушената вила. Съзнаваше, че си губи времето. Всичко това нямаше никакъв смисъл.
Обърна се да си ходи, като се върна по стъпките си между стройните дънери на дърветата към пролуката в зида. Облак закри за миг луната и всичко потъна в мрак.
Внезапно Бен се спря и застина. Сред нападалите листа, полузакрит зад обрасли в мъх коренища, лежеше труп на мъж с разперени встрани ръце.
Без глава.
Бен стоеше неподвижно и наблюдаваше трупа, докато облакът отмина и луната изгря отново. После пристъпи напред и го побутна с крак. Не беше труп. Беше нещо, което чистачите бяха пропуснали в суматохата.
Сакото от туид на Арно. Бен се сети, че Лай беше увита в него, но явно го бе изтървала, докато двамата тичаха през парка.
Наведе се и го вдигна. Беше студено и влажно от росата. И празно, ако не се броеше някакъв продълговат предмет в левия вътрешен джоб.
Бен бръкна в джоба и извади тънък портфейл.
— Кой е? — Гласът й прозвуча изплашено в тъмнината.
— Спокойно — отвърна Бен. — Аз съм. — Вратата на бунгалото тихо щракна зад гърба му.
— Къде беше?
Той й каза.
— Върнал си се във вилата?!
— Вилата я няма, Лай. Изгоряла е до основи. Нищо не е останало. Но открих това. — Той размаха портфейла. — На Арно е.
Лай се надигна от възглавницата, щракна нощната лампа и отметна назад гъстата си черна коса. Той приседна до нея.
— Къде го откри? — попита сънено тя.
— Където си изпуснала сакото му, в гората — отвърна той. После разтвори тънкия портфейл от телешка кожа и разкопча ципа на една от вътрешните му прегради. — Няма нищо особено вътре — каза той. — Карта за библиотека с изтекъл срок. Два стари билета за кино. Петнайсет евро в брой. И това. — Той измъкна листче хартия и й го показа.
Лай го пое и погледна въпросително Бен.
— Какво е това?
— Разписка.
— Музей „Висконти“, Милано — прочете тя напечатания текст върху смачканата хартийка.
— Чувала ли си за него?
Лай поклати глава.
— Това е разписка за дарение, което Арно е направил на музея — обясни Бен. — Не се уточнява какво, но е с дата от миналия януари, броени дни след смъртта на Оливър.