Силата на взрива ги запрати назад.
Пред невярващите очи на Филип хижата буквално изчезна. Покривът подскочи нагоре, стените се разлетяха встрани. Огромно огнено кълбо озари нощното небе, на стотици метри околовръст се посипаха отломки. Тухли, трески и парчета стъкло валяха от небето. Той се опита да закрие с тялото си Колет и децата, когато в развалините на сградата се чуха вторични взривове и напълно я изравниха със земята.
Нищо не бе останало и от околните постройки. Навесите, гаражът и колата бяха превърнати в димящи черупки.
Колет и децата бяха изпаднали в истерия. Филип ги заведе да се подслонят в една беседка в градината, откъдето позвъниха на спасителните служби. След това настана пълна лудница. Полиция, охранителни служби, пожарни коли и телевизионни екипи обсадиха доскоро тихата планинска долина. Веднага щом частният му самолет бе в състояние да излети, Арагон отведе семейството си възможно по-далеч оттам.
Филип не сподели с никого за телефонния разговор. Мина известно време. Той изчака резултатите от разследването, но от полицията констатираха единствено следи от изтичане на газ.
Безброй пъти се бе опитвал да влезе във връзка с Роже Базен. Не знаеше какво да мисли. Трябваше да говори с него. Откъде бе разбрал за готвения взрив?
Ала Роже сякаш бе изчезнал вдън земя. Дните минаваха, но телефонът му все не отговаряше. Напразно всеки път Филип оставяше съобщения. Той бе решил да вземе влака за Женева и да посети лично Роже, когато получи друго телефонно обаждане.
Старата алфа ромео била излязла от контрол в празен тунел и се забила в подпорна колона със сто и двайсет километра в час. Малката спортна количка била смачкана като черупка на яйце, а горящите й останки задръстили тунела в продължение на часове. Когато спасителните екипи най-сетне стигнали до местопроизшествието, от Роже Базен вече не било останало почти нищо. Нямало очевидци, единственото свидетелство за катастрофата бяха зловещите снимки на папараците по лъскавите страници на булевардната преса.
Смазани от скръб, роднините на Базен бяха заявили пред следствените органи, че през последните няколко седмици преди инцидента старецът страдал от стрес и тежка депресия. Изглеждал едновременно потиснат и превъзбуден, сякаш се страхувал от нещо. Никой не знаел от какво. Лекарят му предписал антидепресанти, освен това се знаело, че пие — поглъщал хапчетата с големи дози коняк. По обгорените останки било трудно да се направи категорично заключение дали е шофирал пиян или дрогиран, но съдебните лекари били единодушни относно очевидното: касаело се за смърт при нещастен случай.
В продължение на шест месеца след това една частна детективска кантора, наета от Филип, бе вложила хиляди човекочасове в разследване на обстоятелствата по смъртта на Роже Базен. Освен това Арагон бе обещал награда от милион евро за всеки, разполагащ с информация, която би довела до разкриване на истината. Ала така и не се разкри нищо подозрително.
На този свят се случваха автомобилни катастрофи. А също и експлозии на газ.
33
Милано
Музеят „Висконти“ затваряше за обяд точно в един часа. Публиката кротко се изнизваше през парадния вход. Когато и последният посетител напусна музея, старият пазач Доменико Турки бутна входната врата и тя щракна зад гърба му. С трепереща ръка той посегна към дрънчащата връзка ключове на колана си и заключи вратата, след което постави масивното желязно резе. После, докато със синьора Белависта рецепционистката си разменяха шегички, синьор Турки закачи униформената си куртка и фуражката на една кука зад бюрото и двамата поеха през една странична врата към служебния изход. Той отвори едно капаче на стената и натисна няколко бутона, за да активира алармената система, и те излязоха навън, превивайки се от смях. Лука и Бепе вече бяха излезли от реставраторската работилница в сутерена и Доменико знаеше, че ще ги открият над халби бира в бистрото на ъгъла, където се събираха всеки ден за обяд.
Залите на музея бяха притихнали. Долу, в сутерена, сред лабиринта от коридори и тайни проходи, изскърца врата. Бен надникна през процепа, после безшумно излезе от изоставения килер. Лай го последва.
Бен разпозна работилницата, където малко по-рано се бяха промъкнали покрай двамата работещи мъже. Сега беше празна, по реставраторската маса бяха разхвърляни в безпорядък всевъзможни дърводелски инструменти и сечива. Върху издраскания плот лежеше старинна цигулка със свален капак на резонаторната кутия. До стената бяха подпрени две маслени картини без рамки, очакващи почистване. Във въздуха се носеше остра миризма на лепила, политура и восък.