Бен вдигна от масата един ръчен трион. Прекара пръст по наточеното острие и кимна доволно. Лай го изгледа озадачено; дори не искаше да си представя какво бе намислил той.
Наоколо не се виждаше жива душа. Бен бутна полека една врата и премина в следващото помещение. Там откри онова, което търсеше. Главното електрическо табло на музея представляваше древен шкаф с метална врата и големи, неугледни бакелитени прекъсвачи. Той ги натисна един по един, като накрая изключи и главния шалтер. После извади всички бушони и ги скри под купчина амбалажна хартия.
През служебния вход влязоха в главната зала. Бледа слънчева светлина се процеждаше през прозорците. Всички лампи бяха изгаснали, дори мигащите червени диоди на охранителните камери бяха тъмни.
Двамата поеха обратно по дългия коридор с изложените цигулки и виолончела. Залата с клавирните инструменти беше зад ъгъла.
Джермана Бианки почистваше от прах рамките на картините на горния етаж и си слушаше Мина на малкото транзисторче, когато лампите угаснаха и прахосмукачката й замлъкна. Джермана беше едра флегматична жена и й бяха нужни няколко секунди, за да разбере какво става. Тя се пресегна и с месестата си ръка натисна няколко пъти копчето на прахосмукачката.
— Ах, дявол да го вземе! — изруга на глас тя. Доколкото си спомняше, досега само веднъж бе спирал токът. Също както днес тя се бе оказала сама в сградата по време на обедното почистване, когато бяха паднали бушоните и трябваше да се смъкне чак в мазето, за да ги оправи. За нея това беше голямо усилие, а и не се чувстваше никак уютно в тази голяма, пуста сграда.
Няколко минути Джермана предъвква мълчаливо сандвича си, като се надяваше токът да дойде от само себе си. Това, разбира се, не се случи. Тя въздъхна, взе си транзисторчето и затътрузи крака към стълбището.
Бен огледа внимателно рояла и си изработи план за действие. Предният десен крак трябваше да бъде отрязан колкото се може по-бързо и чисто. Не разполагаше с много време. Всеки момент някой от персонала можеше да се върне от обедна почивка. Ако можеше само да повдигне дясната страна на инструмента и да го подпре с нещо под клавиатурата, за да увисне кракът на половин педя от пода… Той грабна двойната табуретка и я изправи на едната й страна, но беше твърде висока.
Качи се на постамента, остави триона и се опита да повдигне рояла. С огромно усилие успя за миг да го отлепи на сантиметър от пода, а дори Лай да му се притечеше на помощ, едва ли можеха да разчитат на особен успех. Погледна триона, после крака. Щяха да са му нужни поне петнайсетина минути, за да пререже масивното яко дърво. Едва ли имаше петнайсет минути на разположение.
Измисли нещо, Хоуп!
Изведнъж Лай застана нащрек.
— Бен, в сградата има някой!
Бен също бе чул шума. Стъпки, бавни и тежки, слизаха по скърцащите стъпала от горния етаж. В притихналата сграда се чуваха съвършено ясно. Към тях се прибави и друг шум — забавна музика, която постепенно се усилваше. Някой се приближаваше към тях с включен транзистор.
Не, това определено не му харесваше. Сега бе единственият му шанс. Сега или никога.
Плюшеното въже около пианото беше поставено върху шест месингови кола, по около метър високи и с широка кръгла основа. Да, това беше решението! Той преряза въжето с триона и грабна един от коловете. Беше плътен и тежък. Бен го хвана за горната част и го вдигна като брадва. Месингът беше студен на пипане.
— По дяволите — промърмори той. Пред ужасения поглед на Лай замахна с кола и с всичка сила го стовари отстрани върху крака на пианото.
Зловещ трясък разцепи тишината. Дървото изпращя, роялът потрепери и изохка, струните зазвъняха в унисон. Кракът поддаде, предният край на инструмента се залюля и наклони на една страна, после се спря.
Запъхтяна и останала без сили, Джермана бе стигнала до средата на стълбището, когато ужасен трясък от долния етаж заглуши музиката от транзистора й. Тя завъртя копчето, изключи го и се заслуша. Това пък какво беше?! Сърцето й прескочи. Хвана се за парапета и ускори крачките.
Бен замахна с месинговия кол и удари още веднъж крака на пианото. Чу се повторен трясък, кракът се подгъна навътре и предният край на рояла се подви на една страна. Бен отскочи.