— И така, какво е знаел Фред Майер и как го е научил? — попита Лай. — Дали Оливър не му е разказал за видяното, дали не му е показал видеоклипа?
— Не знам — каза Бен. — Според мен не е имал време да му покаже клипа. Но може да му се е обадил.
— Или пък двамата заедно да са планирали нещо.
Бен помисли малко.
— Трябва да научим повече по въпроса. Трябва да говорим със семейство Майер.
— Няма да кажат нищо повече от онова, което са разказали на полицията — рече Кински.
— И все пак бих желал да говоря с тях — настоя Бен, като помисли. — А сега, кажи ми къде си скрил дъщеря си Клара.
Кински се усмихна.
— Какво, вече си имаме доверие, така ли?
— Ако ти нямах доверие, нямаше да те доведа тук. Щеше сега да си мъртъв в колата си.
— Много съм ти задължен — изръмжа Кински. — Е, добре. Тя е в един манастир, където игуменката е стара моя приятелка.
— Наблизо ли се намира?
— Не, извън страната е. В Словения. На пет-шест часа път с кола. В планините.
— Мястото сигурно ли е?
— Абсолютно. Никой не може да я открие там, никой не знае за манастира, дори малкото колеги, на които още вярвам.
Бен погледна Кински в очите.
— А дали може и Лай да отиде там?
— Какво?! — възмути се Лай.
Кински помисли малко и кимна.
— Да, бих могъл да го уредя.
— Много добре — каза Бен и после се обърна към Лай. — Мисля, че става твърде опасно за теб. Искам да те скрия на сигурно място, докато всичко приключи.
— Това вече го обсъждахме — отвърна разгорещено тя. — Никъде не отивам!
Бен я изгледа намръщено.
— Настоявах да отидеш в Ирландия — каза той. — Ти отказа, аз отстъпих и виж какво стана.
— Не можеш просто да ме отстраниш — сопна се тя. — Искам да участвам, не да се крия в миша дупка и да чакам да се обадиш.
— Избирай — каза Бен. — Или ще ме оставиш да свърша нещата както аз си знам, или още сега си тръгвам. Намери си други натъпкани със стероиди говеда да се грижат за теб. До една седмица те виждам мъртва.
Кински го погледна. Бен играеше твърдо, но тактиката му успя. Лай наведе глава и зарови пръсти в косата си. Въздъхна дълбоко.
— Ще полудея — каза тя. — Няма и за миг да престана да се тревожа.
— Но ще бъдеш в безопасност — отвърна Бен. — А ако съм сигурен в това, и аз ще мога да си върша по-добре работата.
— Прав е — обади се Кински.
Лай въздъхна още веднъж.
— Е, добре — каза с неохота тя. — Печелиш.
Бен кимна и се обърна към Кински.
— А сега ми кажи как се стига до мястото.
Кински се усмихна.
— Мога и повече да направя за теб — каза той.
37
Кински изкара мерцедеса на магистралата и даде газ. Поеха на юг, минаха Грац, после Волфсберг, Клагенфурт, докато накрая пресякоха границата със Словения. Полицейската значка на Кински им спести паспортната проверка — служителят на гишето небрежно им махна да продължават напред.
Когато наближиха езерото Блед, вече беше нощ и валеше обилен сняг. Клоните на дърветата се огъваха под тежестта му, тук-там имаше и прекършени, които запречваха пътя. Постепенно шосето, по което се движеха, се стесни, един след друг се заредиха остри завои; Кински се взираше в мрака, сякаш хипнотизиран от ритъма на чистачките, Лай спеше на задната седалка, а Бен прехвърляше в съзнанието си всичко научено до момента — бавно, методично, спокойно.
— Орденът на Ра! — изсмя се презрително Кински. — Що за дивотии!
— Навремето имаше един африкански диктатор — каза Бен. — Беше си сложил тенекиена корона на главата и се беше обявил за божество. Това също бе повод за смях и шеги до един момент, но на хората бързо им замръзнаха усмивките, когато започна да им реже ръцете и краката и да ги кара да ги ядат в негово присъствие.
— Каква гнусотия! — възкликна Кински.
— Не ме интересува как се наричат тия копелета. Името не ги прави по-малко реални или по-малко опасни.
Кински помълча замислено, а после попита:
— И какво стана с оня диктатор?
Бен се усмихна в тъмното.
— Изядоха го.
Мястото, закъдето пътуваха, се намираше в сърцето на Юлийските Алпи, в продълговата долина между заснежените планини. До нея водеше само изровен коларски път, почти скрит под снежни преспи. В един момент трябваше да спрат и да сложат вериги на гумите. Малко след това Кински посочи едва светлинка, която блещукаше в далечината.