— Не исках да идвам — каза тя, докато двамата крачеха по пресния сняг, скърцащ под ботушите им. — Но съм доволна, че настоя. Тук ще се чувствам защитена.
Бен кимна. Кински наистина бе избрал добро място. Нямаше как онези да го открият. Освен това беше доволен, че вижда Лай щастлива. На сутринта той щеше да тръгне за Виена с чиста съвест, знаейки, че тя е в безопасност.
Известно време двамата походиха мълчаливо един до друг. Тя плесна няколко пъти с ръце.
— Трябваше да си взема ръкавиците. Ръцете ми замръзват.
— Да се връщаме.
— Не, тук е красиво. Пък и е толкова приятно да се разхождаш свободно и да знаеш, че никой не те дебне да те застреля.
Бен я хвана за ръцете и ги притисна между дланите си.
— Господи, колко си топъл! — възкликна тя. — Как го постигаш?
Погледите им се срещнаха и Лай изведнъж осъзна, че двамата стоят един срещу друг насред снежната пустош и се държат за ръце и че той я гледа усмихнато на лунната светлина. Тя се дръпна смутено и прибра ръцете си в джобовете.
— Благодаря ти — промълви тя. — А сега да се прибираме.
Още в шест сутринта монахините бяха станали и шетаха наоколо, почистваха на животните и се занимаваха с домакинството преди сутрешната молитва и закуската. Клара притича до къщичката и задумка по вратата.
Бен беше буден отрано и разпалваше огъня в печката.
— Баща ти още спи — каза той, като я пусна да влезе.
Детето беше облечено с ватиран анорак и панталон от дебел вълнен плат.
— Татко обича да си поспива при всяка възможност — каза безгрижно тя, докато закачаше анорака си върху облегалката на един стол. После седна на стола и залюля по детски крачета.
— И ти реши да дойдеш и да го събудиш още преди изгрев?
Тя се изкиска.
— Искам да му покажа как сестра Агнес храни прасенцата. Толкова са сладички!
— Може да ги види и по-късно, става ли? Баща ти има нужда от сън.
— А разрешаваш ли да постоя при теб?
— Разбира се. Искаш ли закуска?
— Майка Хилдегард е оставила яйца в килера — каза детето, като посочи с пръст. — Тук имат толкова много кокошки, че се събират купища яйца.
— Значи ще ядем яйца.
— Аз ги обичам варени, леко рохки, за да си топя черен хляб в жълтъка. Така ми ги направи. Моля те!
— Откъде знаеш английски толкова добре? — попита Бен, докато наливаше вода в една тенджерка.
— Ходя на училище в колежа „Санта Мария“.
— Това какво е, нещо като езиково училище ли?
Тя кимна.
— Повечето от занятията ни са на английски. Татко казва, че в днешно време той е най-важният език.
— Докато станеш на двайсет години, децата в училище вече ще учат китайски.
Тя облегна лакти на масата и вдигна личице към него.
— Защо пък китайски?
— Защото светът се променя непрекъснато — отвърна той. — Но това са разговори за възрастни, не се опитвай отсега да разбереш всичко.
— Твоята приятелка Лай на китайски ли пее? Знам, че има китайска опера, даваха по телевизията…
Бен се засмя.
— Мисля, че онова там е друго…
— И нея съм я виждала по телевизията. Пее на италиански, на френски и немски.
— Лай е много интелигентна.
— Миналата година татко ми подари нейния коледен албум — обяви Клара. — Казва се „Коледа с Лай Лю… Ле…“ — Тя се усмихна. — Не мога да го кажа правилно.
— Луелин. Уелско име. В Уелс говорят доста странно.
— Уелс не беше ли част от Англия?
— Само не казвай това пред Лай! — усмихна се Бен.
— Тя гадже ли ти е? — Клара се изкиска и на бузите й се появиха трапчинки.
Той се обърна и я изгледа.
— Много въпроси задаваш…
— Така се научават нещата.
— Много си малка още да питаш за такива работи.
— Тя просто трябва да ти е гадже! — каза сериозно Клара, докато превърташе в ръцете си една дървена лъжица. — Мисля, че го иска.
— А, тъй ли? И откъде знаеш?
— Снощи на вечерята видях как те гледа. Ей така!
Бен се засмя.
— Гледала ме е ей така значи. Че аз как не съм забелязал?
— А когато те заговори, прави така с косата си. — Клара се облегна назад, вдигна брадичка и отметна с пръсти назад кичура над ухото си. — Това е сигурен знак, че жената харесва мъжа.