Бен без малко да се задави.
— Виждам, че има какво да се научи от теб. Откъде ги знаеш тия неща?!
— Ами чета…
— Не в книгите на майка Хилдегард, надявам се?
Клара се изсмя.
— Не, това го прочетох в едно списание на Хелга.
— Хелга ли?
— Бавачката ми. Мисля, че татко си пада по нея.
Яйцата бяха готови. Бен загреба едно с лъжица от врящата вода и го постави в чашка върху дървената табличка пред нея.
— Аз пък, млада госпожице, мисля, че твърде много мислиш. — Той се усмихна. — А сега млъквай и яж!
— И татко все така ми вика. — Клара вдигна рамене и счупи върха на яйцето.
38
Когато след половин час Лай излезе от стаята си, от долния етаж се носеше приятна миризма на кафе, препечен хляб и бъркани яйца, както и оживена глъчка. Тя надникна през пролуките на тясното дървено стълбище и видя Бен и Клара, седнали край масата, да строят заедно кула от карти. В момента Бен тъкмо поставяше внимателно последната карта на върха на кулата. Той полека отдръпна ръката си. Кулата се залюля, но не падна. Няколко секунди Клара я наблюдаваше прехласната, после изду бузи и духна силно. По масата се посипаха карти.
— Ей, не беше честно! — извика Бен. Клара се засмя и се залюля на стола си.
От най-високото стъпало Лай безмълвно наблюдаваше как Бен си играе с момиченцето. За човек, който не се задържаше дълго на едно място и вероятно никога нямаше да стане баща, той изумително добре общуваше с детето. Клара явно беше влюбена в него. Коравият мъж, когото бе свикнала да вижда пред себе си през последните дни, бе изчезнал. На негово място Лай видя онзи Бен, когото помнеше от младежките си години.
Никога не се връщай назад, Лай.
Клара първа видя Лай, която слизаше по стълбите, и й се усмихна свенливо.
— Май и татко вече се събуди — каза тя, като наклони глава на една страна и се заслуша в приближаващите се стъпки на горния етаж. — Лай, я ти по-добре слез долу!
— Защо?
— Защото, ако татко се е събудил, значи и Макс е буден. А затича ли се по стълбата, няма да може да се спре и ще те бутне. Всеки път е така. — Очите й се изпълниха с възторг, когато едрото куче се понесе надолу като огромно черно гюле. — Ето го!
Лай светкавично се дръпна встрани, за да не бъде съборена. Клара скочи от стола си и двамата с кучето изтичаха навън.
— Идвай, Макси! Сега ще помоля сестра Агнес да ти направи закуска.
Вратата се затръшна зад тях. В малката къщичка настана тишина.
— Симпатично дете — каза Лай.
— Страхотна е!
— И те харесва.
— Аз нея също.
— Никога ли не си искал деца, Бен?
— Не и при живота, който водя.
Той й направи кафе. Напрежението помежду тях от предната вечер бе изчезнало, Лай изглеждаше спокойна и се усмихваше. Двамата седнаха и отпиха от чашите си с горещо кафе. Тежките стъпки на Кински отекнаха от горния етаж.
— Вие двамата днес ли потегляте? — попита Лай.
Бен кимна.
— По-късно, може би надвечер.
— Ще се чувствам особено, докато те няма.
— Така е по-добре.
Лай отпи от кафето си.
— Какво смяташ да правиш?
— Най-напред смятам да се отбия при семейство Майер.
— Мислиш ли, че ще разговарят с теб?
— Поне ще опитам. Ей, я виж какво имало тук — възкликна внезапно той, загледан в нещо над вратата. — Не я бях забелязал преди.
На дървена стойка над ниската сводеста врата беше поставена двуцевна ловна пушка. Бен стана, пресегна се и я свали.
— Не е никак лоша — каза той.
— Изглежда ми старичка.
— Може би има стотина години. Но е в добро състояние.
Погледът му пробяга по изящните линии, резбованите орнаменти по приклада и гравираните чукчета. Съвременните оръжия са неугледни и функционални, помисли си той. Вършат работата, за която са предназначени, но им липсва стил и елегантност. Докато тази пушка беше изработена с артистичен вкус и любов. От ръчно изваяно дърво и гравирана стомана, а не от корава индустриална гума и полимери.
— Дали още може да стреля? — попита Лай.
— Тези неща са вечни — отвърна той. — Старият пазач, който е живял тук, сигурно е гръмвал от време на време по някой заек с нея.
Той изпробва механизма. Чукчетата се повдигнаха мазно нагоре и назад с тройно прищракване, каквото издава стар стенен часовник при навиване на пружината, после застанаха неподвижно на място. Двата спусъка бяха поставени в една линия, един зад друг. Той ги опита. Движеха се също така мазно както чукчетата, с много лек натиск, не повече от 800 грама. Механизмът беше добре смазан, гладките цеви бяха почистени и в идеално състояние, без подбити места и драскотини. Бен превъртя пушката в ръцете си.