Този път Бен не си даде труда да вади полицейската значка.
— Търся Криста Флайг — каза само той.
Младата жена повдигна вежди.
— Аз съм Криста. С какво мога да ви помогна?
— Приятел съм на Оливър Луелин — каза той, без да откъсва поглед от лицето й.
Като чу името, тя видимо потрепна. Сведе очи. В главата й явно нахлуха болезнени спомени. На него му стана жал, че я връща към тях.
— Нещо във връзка с Фред ли?
Той кимна.
— Боя се, че да. Може ли да поговорим?
— Разбира се, щом искате. Но не знам за какво точно става дума.
— Може ли едно кафе?
Криста кимна и направи по едно еспресо и за двамата.
— Е, какво има? — попита тя. — Първо, как се казвате?
— Бен.
— Какво точно искаш да знаеш, Бен?
— Дали Фред и Оливър са били приятели.
— Мислиш, че в цялата тази работа има нещо странно, нали?
Бен вдигна поглед от чашата с кафе. Момичето схващаше бързо. Изведнъж той реши, че може да й се довери.
— Да, точно така мисля.
Криста въздъхна. Беше въздишка на облекчение, примесена с тъга и сподавен гняв.
— И аз — каза тихо тя. — А досега ми се струваше, че съм единствената.
— Не, не си единствената. Но не мога да ти разкажа всичко. Може би един ден ще мога. А дотогава просто имам нужда от помощта ти. Само десет минути, и се махам.
Тя кимна.
— Добре, ще ти кажа. Не бяха точно приятели. Бяха се срещали всичко на всичко два-три пъти.
— Първия път на някакво парти?
— Точно така. На студентско парти. Аз не бях там. После Фред ми разправи, че се запознал с някакъв много забавен англичанин, пианист. Фред също свиреше на пиано.
— Знам — каза Бен.
— Музикантите винаги се заговарят — продължи тя. — Фред обичаше музиката. Тя беше неговият език. Той ми каза, че Оливър също я обичал.
— Така е.
— Разговаряли няколко часа. Допаднали си.
— Вие двамата с Фред не живеехте заедно, нали?
Тя поклати глава.
— Не. Аз работя по цял ден тук. Всъщност управител съм на заведението. Фред имаше евтина квартира във Виена. Пестяхме пари, за да се оженим след дипломирането му.
— Съжалявам, че се налага да те връщам назад към всичко това.
Тя подсмръкна и избърса една сълза от крайчеца на окото си.
— Нищо, не се притеснявай. Ако се е случило нещо нередно, трябва да се разбере. Аз искам да знам.
— Би ли ми казала какво знаеш за билетите за опера? — попита Бен. — Фред е имал два билета за „Макбет“. За него и за теб, нали така?
— Да, за нас бяха. Той така се вълнуваше! Сам едва ли би могъл да си ги позволи. Нямаше търпение да дойде денят. Той обичаше Верди. — Криста седеше неподвижно, вперила поглед право пред себе си. Лицето й помръкна. — Самоубийство, как ли пък не! Пълни глупости! Винаги съм го твърдяла. Но никой не ме слушаше. Всички си мислеха, че съм някаква млада истеричка с личностни проблеми, която не може да се примири с мисълта, че мъжът в живота й се е самоубил. Сякаш съм се опитвала да отричам факта на смъртта му или нещо подобно. Насочиха ме към психотерапевт. А пък родителите на Фред са приели безропотно тази версия. Как са могли, питам се?!
— Хората предпочитат да се движат по пътя на най-малкото съпротивление — каза Бен. — Много по-лесно е да повярваш, че някой се е самоубил, отколкото да хукнеш да търсиш убиеца.
— А ти това ли вършиш? Искам да кажа, търсиш убиеца?
— Точно така.
— И какво ще направиш, когато го откриеш?
Бен не отговори. Вместо това попита:
— Оливър ли му беше дал билетите?
Криста кимна.
— Разкажи ми — подкани я Бен.
— Не знам подробности — каза тя. — Фред свиреше тук-там, за да си изкарва пари. Най-често по барове, ресторанти, навсякъде, където имаше пиано. Изнасяше и рецитали на класическа музика, беше си спечелил почитатели. Беше страхотен музикант, славата му се носеше. Един ден получи покана да свири на някакъв много тежкарски прием в грамадна вила в покрайнините на Виена. Извънредно престижен ангажимент, трябваше да е със смокинг и тъй нататък. С Оливър се бяха запознали седмица по-рано. Фред му разправи за ангажимента си, но Оливър не каза нищо, освен: браво, на добър час, успех. Нещата, които един музикант казва на друг, когато не му завижда. — Тя помълча замислено. После продължи: — Само че по-късно същата вечер Оливър му се обади по телефона. Каза, че размислил за споделеното от Фред и му се струвало, че там може да излезе нещо. Бил надушил нещо. Изведнъж ангажиментът в тази голяма вила му се бе сторил интересен.