Бен слушаше напрегнато.
— Поиска Фред да му разкаже най-подробно за приема — продължи Криста. — Каза, че искал да иде с него. Отчаяно се опитваше да проникне в тази вила.
— Защо?
— Откъде да знам? Фред обаче му каза, че по никакъв начин не може да му уреди покана. Приемът бил само за най-отбрана публика. Политици и разни важни клечки. Щяло да има много охрана.
— Не разбирам за какво му е трябвало на Оливър да се събира с тези хора — каза Бен. — Той не си падаше много по такива.
— От това, което Фред ми каза, не го е интересувал толкова самият прием. Искал е да проникне в къщата. Разпитвал го за нея надълго и нашироко.
— Че какво толкова интересно е имало в тази къща?
— Не знам — отвърна тя. — Нещо във връзка с книгата му, той все за нея говореше.
— Не е ли казал нищо повече?
— И да е казал, Фред не ми го е предал.
— Няма значение — каза Бен. — Моля те, продължавай.
— Онази вечер, когато позвънил на Фред, Оливър му направил доста смахнато предложение. Казал, че ще му осигури два билета за ложа във Виенската опера за представлението на „Макбет“ с участието на сестра му. Били последните билети в последната ложа. Стрували цяло състояние. Но при едно условие.
Бен се досети веднага.
— Условието било двамата с Фред да си разменят местата, нали? Оливър е искал да проникне в къщата като наетия за вечерта пианист?
Тя кимна.
— И Фред се е съгласил на сделката?
— Той не искаше да се откаже от ангажимента, пък и цялата идея му се струваше налудничава. Но Оливър беше напълно сериозен, а и тези билети бяха голямо изкушение. Освен това Оливър му бе обещал и хонорара от ангажимента. Фред знаеше, че Оливър е добър пианист и няма да го изложи. Така че накрая прие.
— И Оливър е изнесъл рецитала вместо него?
— Ти ми кажи — отвърна тя. — Според вестниците въпросната вечер е бил някъде другаде. Не пишеше ли, че се е напил на някакво събиране и е свалял омъжена жена, а после се е удавил в езерото?
— И така, Фред и Оливър са умрели почти едновременно в нощта след рецитала — каза Бен.
Криста въздъхна дълбоко.
— Да.
— А къде е бил този рецитал?
— Не знам къде се намира тази вила — каза тя. — Знам само, че е близо до Виена. Много скъпарско място. Направо дворец. Била собственост на някакъв аристократ. От стара виенска фамилия, стари пари, както се казва, натрупвани с векове.
— Знаеш ли кой е този аристократ?
Тя кимна.
— Фон Адлер. Казва се граф Фон Адлер.
40
Словения
Същия ден
Клара внимателно записа верния отговор на въпрос номер десет, после сгъна листовката и я пъхна в учебника по математика. Майка Хилдегард нямаше калкулатор, но на Клара той не й беше необходим. Смяташе превъзходно наум.
Детето остави учебника на бюрото си, смъкна се от коравия стол и се упъти към кабинета на монахинята, като си търсеше занимания. Огледа подвързаните с кожа томове в библиотеката. Повечето от книгите на майка Хилдегард бяха за религия и не представляваха особен интерес за Клара. В шкафа имаше две кутии с изтъркани пъзели, но тя ги бе нареждала и двата. Освен това пъзелите бяха за деца, а тя се смяташе вече за голяма. Пък и лявото око на папата, така или иначе, липсваше — нищо не можеше да се направи по въпроса.
Известно време постоя загледана през прозореца към планинските върхове в далечината. Наоколо беше толкова красиво, неочакваната ваканция й беше приятна, само не разбираше защо баща й все не може да й отдели повече време. Сестрите се държаха приятелски с нея, а и тази Лай беше много забавна. Но пък й липсваха приятелите от Виена, липсваше й училището, а най-много от всичко — бавачката Хелга. Тя й беше като по-голяма сестра. Клара се чудеше дали татко й най-после ще се ожени за нея, за да си имат истинско семейство.
Върху бюрото на игуменката се мъдреше древен телефон, единственият в целия манастир. Не приличаше на нищо, което Клара бе виждала преди, и я очароваше със загадъчността си. Беше черен и тежък, с особена слушалка, поставена напречно най-отгоре и свързана с долната част с плетен шнур. Но най-странното беше, че вместо бутони имаше кръгла шайба с дупки. От старите филми, които гледаше с баща си, тя знаеше, че трябва да си пъхне пръста в дупката и да завърти шайбата. Дупките бяха достатъчно широки за малките й пръстчета. Тя се запита дали дебелите пръсти на баща й щяха да влязат в тях.