— Струваше си, и още как!
— Откри ли нещо?
— Вече знам всичко. — Бен накратко му разправи онова, което бе чул от Криста.
Кински слушаше съсредоточено, сбърчил вежди, издал устни напред, докато големият мерцедес си пробиваше път на двойно предаване през виенските задръствания.
— Но защо Оливър е държал толкова да проникне в имението?
— И до това ще стигнем — отвърна Бен. — Криста е съдържателка на интернет кафе. След като говорих с нея, влязох в интернет. Направих още проучвания. Подложих всички факти на кръстосана проверка. Всичко съвпада. Открих много неща. Помниш ли, че те питах за Адлер?
Кински кимна.
— Адлер е ключът — каза Бен. — Това не е някакъв код, а име на човек. Фон Адлер. Граф Фон Адлер.
— Името ми е познато.
— А Крол?
Кински поклати глава.
— Същата фамилия — каза Бен. — Ето какво открих. Виктор Крол е бил началник на Австрийската тайна полиция от 1788 до 1796 г. Като възнаграждение за заслугите му към короната император Йозеф Втори му е дал земи и благородническа титла. Станал е граф Фон Адлер и е получил огромен палат и имение в близост до Виена.
— Онази вила ли?
— Същата. Оттогава е семейна собственост. Сегашният граф Фон Адлер е праправнук на онзи. Толкова за урока по история. Ала къщата и титлата далеч не са били единствените облаги, които се предават по фамилна линия.
— Нещо май не схващам.
— Има и друго, за което историческите книги обаче мълчат — продължи Бен. — Понеже писмото, което е открил Ричард Луелин, не е попаднало в ръцете на историци. Фон Адлер е въпросният „Орел“, който се споменава в писмото. Освен това знаем от Арно, че той е бил и Велик майстор на Ордена на Ра. Голяма част от така наречените „заслуги към короната“ са се състояли тъкмо в онази мръсна работа, която са вършили членовете на Ордена за премахване на останалите масони. Адлер е използвал имението като своя база.
— Е, и?
— Те са още там. Оливър ги е открил.
Няколко секунди Кински прехвърляше в главата си току-що чутото.
— Оливър е знаел?
— Добрал се е до половината от истината — каза Бен. — Проследил е историческата връзка с материала, който е събирал за книгата си. Кой знае какво си е представял, че ще открие в къщата? Може би си е мислел, че му предстои да отвори една скрита глава от историята. Изобщо не е предполагал в какво ще се набърка. Станал е свидетел на екзекуцията по една чиста случайност.
— Това обяснява защо и Майер е умрял същата вечер.
Бен кимна.
— Той всъщност е бил пианистът, нает за вечерта. Още щом Оливър се е омел оттам, онези са започнали да търсят адреса на студентската квартира на Майер. Добрали са се до него за минути. Но веднага са разбрали, че не е същият човек. Опрели са му пистолет в главата и той сигурно бързо-бързо е изплюл името на Оливър. Най-вероятно са му обещали да го пощадят, ако проговори.
Кински направи гримаса на отвращение.
— Само че тия плъхове са убили и него, за да му затворят устата. След това са тръгнали да търсят Оливър.
— Не след това, а едновременно — каза Бен. — Хора не им липсват. Предполагам, че докато Майер още е дишал, екип от екзекутори вече е тръгвал да търси Оливър.
Кински се намръщи.
— Един момент! А откъде са знаели…
— … как да го открият ли? От полицейския компютър. Тези хора имат връзки, не разбираш ли? Оливър е бил чужденец. Трябвал му е паспорт, за да се регистрира в пансиона. Едва ли в околността е имало много хора на име Оливър Луелин. Спипали са го като куче в чувал.
Кински изръмжа гневно.
— Разполагал е с точно толкова време, колкото да запише диска и да го изпрати по пощата на единствения човек, комуто е имал доверие — каза Бен. — След което са го пипнали. Отвели са го на езерото. Най-вероятно са го вкарали далеч навътре, след което са му пуснали дълъг 9-милиметров откос в краката, за да накарат леда под него да се пропука. Нямал е никакви шансове. — Бен извади един тумбест лъскав 45-калибров патрон от кутията и го притисна с палец, докато щракна в пълнителя.
— И сега какво? — попита Кински.
Бен постави втори патрон в пълнителя, като го натисна с палец, за да преодолее съпротивлението на натегнатата пружина.
— Знам къде се намира къщата — каза той. — Ще се заема лично с нея. И всичко приключва дотам.