Шофьорската врата се отвори със замах и от колата изскочи млада жена с изкривено от ужас лице. Затича се към падналия Бен, който с мъка се надигаше от земята. Заговори на картечен немски, като му се извиняваше многословно.
Бен се изправи със залитане и се подпря с длан на калника. Виеше му се свят. Опита се да фокусира погледа си в тясната уличка, от която бе дошъл. Онези щяха всеки миг да се появят.
— Няма нищо — промърмори той. — Не сте виновна.
Очите й се разшириха от изненада.
— Ама вие американец ли сте?
— Англичанин. — Бен се опита да подреди мислите си. — Нападнаха ме.
Тя го изгледа неразбиращо.
— Крадци — поясни той. — Обраха ме.
Жената кимна.
— Мръсници! Ще повикам полиция — каза тя, като извади телефона си. — Вие се качете в колата. Трябва да си поемете дъх.
— Не! Никаква полиция. Само ме закарайте по-далеч оттук. Моля ви! По-бързо! — Той вдигна търкалящата се по земята раница и се строполи на предната седалка. Уличката изглеждаше все така пуста, но преследвачите му едва ли бяха далеч.
— Тогава ще ви закарам на лекар. В болница. Вие сте ранен! — Тя огледа загрижено окървавената му глава, прехапа устни, запали двигателя и потегли. — Толкова съжалявам! Не ми се е случвало такова нещо. Аз…
— Не сте виновна вие! — повтори той. — Вижте, не ми трябва лекар. Ще се оправя. Имам нужда само от почивка. Ако можете да ме закарате в някой евтин хотел, това ми стига.
Жената го погледна объркано и колебливо кимна.
— Както искате — каза тя. Излезе на главната улица и се вля в движението.
Бен с мъка се извъртя на седалката си и погледна назад. От преследвачите нямаше и следа. Надяваше се Кински да се оправи.
Жената караше мълчаливо и изглеждаше силно притеснена. Изведнъж поклати глава.
— Вижте, жилището ми е само на петстотин метра оттук. Имам с какво да ви превържа, можете да си починете там. Моля ви да приемете, това е най-малкото, което мога да направя за вас.
Главата на Бен пулсираше от болка, но той размисли. Като идея не беше никак зле. Във всеки случай звучеше по-добре от това, да се появи в някой хотел, оплескан в кръв.
— Става — отвърна накрая той.
— Аз съм Ингрид — каза жената. — Ингрид Бекер.
— Бен — каза той. — Божичко, главата ми!
В този момент телефонът на Ингрид иззвъня.
— Ja! Здравей, Леони. Да… не мога сега да говоря, не съм сама… Може би по-късно ще се видим, става ли? Tchüss. — Тя изключи телефона и го прибра в джоба си. — Извинявайте — каза усмихнато тя. — Братовчедка ми. Ето, стигнахме. — Даде мигач и сви във входа на подземния гараж.
Ингрид помогна на Бен да се качи в асансьора и натисна бутона за втория етаж. Подпрян уморено на стената, той я наблюдаваше. Беше млада, на около двайсет и пет-шест години. Късо подстригана тъмна коса, тук-там с червеникави кичури. Макар и небрежно облечена — яке с кожена яка върху карирана памучна риза, джинси и войнишки боти — изглеждаше извънредно привлекателна.
Вратата на асансьора се отвори, тя го хвана внимателно под ръка и го поведе към апартамента си.
— Добре ли си?
— Ще се оправя.
Жилището на Ингрид беше малко, но уютно. Тя го насочи към дивана в дневната. Вътре беше топло; Бен свали коженото си яке и го положи върху облегалката на дивана. Излегна се на една страна, докато тя изтича до банята за превръзки, памук и дезинфектант.
— Ще ти щипе малко — каза тя, после се наведе над него и попи кръвта от челото му с памук, напоен със спирт.
— Ох! — извика той.
— Извинявай. Чувствам се ужасно. Мога ли да ти предложа нещо за пиене?
Бен извади плоската бутилка от джоба си.
— И ти пийни една глътка — каза той. — Струва ми се, че имаш по-голяма нужда от мен.
Ингрид донесе две ниски чаши и приседна до него на дивана. Той изсипа в тях всичкия скоч, който бе останал в бутилката му. Огледа лицето й. Имаше приятна усмивка и тъмни очи, в които се четеше тъга.
— Е, наздраве!
— Prost!
Чукнаха чаши и отпиха.
— Ммм, не е лошо — каза тя. — Харесваш ли шнапс? Имам някъде една бутилка.
— Не бих отказал — отвърна Бен. Световъртежът започна да преминава и той се почувства приятно отпуснат и спокоен. Сътресението на мозъка не беше проблем. Просто беше много уморен. Умората го обхващаше на вълни, бавно и неумолимо.