— Звучи доста зле. Какво те карат да вършиш?
— Представа си нямаш! — отвърна тя. Усмивката й беше изчезнала.
— Може би си струва да помислиш за нова работа.
— Не е толкова лесно — отвърна тя. За миг погледите им се срещнаха. Ингрид дори не можеше да си спомни кога за последен път е била в компанията на мъж, който да не й е противен. А този определено й харесваше.
— Съжалявам, че имаш проблеми — каза той.
Тя вдигна рамене.
— Та кой ли няма?! — Помълча малко, после рече: — Хайде да пийнем по още един шнапс, а?
— Защо не? — отвърна той.
Тя му се усмихна, смъкна се от високото столче и отиде в другата стая за бутилката. След минута се върна с две чаши.
— Е, хайде, това ми е за сбогом — каза той, като пое своята чаша от ръката й.
Ингрид проследи с поглед чашата, докато стигна до устните му. Бен отпи една-две глътки. Вещерска смес, каза си тя.
— Трябва да тръгвам — каза той, като погледна часовника си. Главоболието му бе преминало. — Много ми беше приятно да се запознаем, Ингрид. Пази се, обещаваш ли?
— И на мен ми беше приятно — каза тя. Ах, как се мразеше! Идваше й да крещи.
— Напусни я тази работа, ако те кара да се чувстваш нещастна — посъветва я той. — Намери си нещо, което да обичаш.
— Ех, ако можех!
— Не се тормози толкова, Ингрид — каза той, като я докосна нежно по ръката. — Ти си от добрите, не го забравяй!
Тя отдръпна ръката си, избягвайки погледа му.
— Какво има? — попита той, като видя изражението на лицето й.
— Нещата не стоят така, както си мислиш.
— Какво искаш да кажеш?
Защо не бе послушала собствената си съвест и не го бе отпратила да си ходи? Този мъж не беше като останалите. Тя искаше да върне лентата с няколко минути назад и да му каже: Бягай, човече! Бягай далеч оттук!
Но вече нямаше връщане назад. Бен бе поел шест капки от приспивателното и след броени секунди щеше да му подейства. Беше бистра течност, без вкус и мирис и той изобщо не усети каквото и да било. Усмихна й се, но очите му бяха като стъклени.
Тя знаеше какво ще направят с него. Бе подписала смъртната му присъда.
Той се плъзна надолу от високото столче и стъпи на земята. Изведнъж го обзе някакво странно чувство, а нямаше сили да му се противопостави, дори да накара съзнанието си да го регистрира. Коляното му се огъна под тежестта на тялото. Кракът му се хлъзна настрани и той усети как се строполява, сякаш в забавен кадър. Проснат на пода, видя как чашата с шнапс се разби на педя от лицето му.
Зрението му се замъгли. Погледна нагоре. Жената стоеше изправена над него и говореше по телефона. Гласът й беше необичайно дебел и ехтеше странно, сякаш идваше отнякъде далеч.
— Можете вече да дойдете да го вземете — каза Ева, като го погледна. Той губеше съзнание. Главата му се килна безжизнено на една страна.
Тя коленичи до него и го погали по косата.
— Много съжалявам, Liebchen.
Четири минути по-късно мъжете пристигнаха. Нахлуха безцеремонно в апартамента на Ева, вдигнаха го от пода и го понесоха към чакащия ван.
46
Бен възвръщаше съзнанието си на пристъпи. Най-напред смътно си даде сметка за вибрациите, които разтърсваха черепа му — там, където главата му лежеше върху металния под на каросерията, точно над задното колело. Зрението му беше замъглено, повръщаше му се. Изведнъж усети ужасен, болезнен студ. Тялото му затрепери, зъбите му затракаха.
Беше проснат по гръб върху голата ламарина в някаква друсаща се раздрънкана камионетка. Металните стени на каросерията резонираха гръмко от грохота на двигателя и воя на предавателния механизъм. Той изохка и размърда крайници, като се опитваше да се изправи на крака. Виеше му се свят по-силно от всякога.
В съзнанието му се лутаха накъсани спомени. Апартаментът на Ингрид. Ударът в предницата на пежото. Преди това — надбягването с онази непозната кола по тесните улички. Раняването на Кински.
Изведнъж разбра всичко. Бяха го упоили.
Той се хвана за една от усилващите метални греди на каросерията и се повдигна до изправено положение. Камионетката друсаше и се накланяше на завоите и му беше трудно да стои на краката си. Освен това нямаше прозорци. Той погледна часовника си. Наближаваше шест. Сигурно пътуваха повече от час и половина. Къде ли го водеха?