Тръскането и подскачането в металната клетка продължи още четвърт час, като в един момент забавиха ход, понеже пътят стана по-грапав и неравен. На всеки завой Бен се мяташе ту на едната, ту на другата страна, докато накрая камионетката спря. Затръшнаха се врати, чуха се мъжки гласове — той различи поне три, разговарящи на груб, насечен немски. После камионетката тръгна на заден ход и изведнъж шумът на двигателя заехтя по-силно, сякаш се намираха в голямо помещение с метални стени.
Задните врати се отвориха и ярката светлина го ослепи. Няколко чифта силни ръце го сграбчиха под мишниците и го смъкнаха долу. Той падна на четири крака върху мокрия бетонен под и се огледа, примигвайки. Беше заобиколен от петима… не, седем… девет мъже, до един въоръжени с пистолети или автомати „Хеклер & Кох“. Приличаха на бивши военни — с корави, сериозни лица, от които го гледаха безстрастни студени очи.
Леката постройка от сглобяеми елементи приличаше на хангар от някогашна военновъздушна база. Простираше се във всички посоки наоколо подобно на огромна алуминиева катедрала. Бетонният под беше боядисан в зелено. Единствените мебели бяха тръбен стол и метална маса. В печка за дърва със стъклена вратичка гореше огън; дълъг кюнец се издигаше до тавана.
В средата на огромното помещение стоеше висок, облечен в черно мъж и грееше ръцете си на огъня. Беше с пясъчноруса късо подстригана коса.
Бен присви очи срещу ярките прожектори. Този тип му беше познат отнякъде. Но кой, по дяволите, беше той?
Един от въоръжените мъже се приближи до него и Бен видя своя шанс. Замахна и нанесе саблен удар, с леко присвити пръсти. Мъжът издаде болезнен хрип, закашля се; трахеята му бе смачкана от удара, той се строполи на пода, като се държеше с ръце за гърлото. Късият, черен автомат още се превърташе във въздуха, когато Бен го грабна. Беше зареден, с вдигнат ударник, поставен на предпазител. Бен натисна лостчето и освободи предпазителя. Беше по-бърз от тия мъже, може би щеше да ги очисти до един, преди да успееха да реагират.
А може би не.
Оръжието изпадна от ръцете му и изчатка на пода; Бен се захлупи по очи и тялото му се разтресе в спазми. От него се влачеха чифт къдрави изолирани жички, съединяващи забитата в гърба му стреличка с електрошоковата пушка, която я бе изстреляла. Бен не бе видял стрелеца — той се бе подал в последния момент иззад камионетката. По цялото му тяло течеше силен електрически ток, който караше мускулите му да се свиват неконтролируемо и за миг го приведе в състояние на пълна безпомощност.
— Достатъчно — каза мъжът в черно.
Електрошоковете престанаха. Бен лежеше проснат върху бетона и не можеше да си поеме въздух. Единият от гардовете държеше в ръка брезентовата му раница. Той пристъпи до високия мъж в средата на хангара и му я подаде. Мъжът изсипа съдържанието й върху желязната маса: комплект дрехи за преобличане, аптечка за първа помощ, 45-калибровия колт на Бен.
Но мъжът не се интересуваше от всичко това. Вниманието му беше насочено единствено към класьора с бележките на Оливър. Той ги запрелиства, като се взираше внимателно във всеки лист и кимаше замислено. Да, това бе всичко, което му трябваше. Дадените му инструкции бяха пределно ясни.
Той смачка бележките на топка, отвори вратата на печката и ги пъхна вътре. Свел безпомощно глава на една страна, Бен видя как целият труд на приятеля му избухна в жълт пламък, после хартията се сгърчи, почерня и изчезна. Този път изцяло и завинаги.
След това мъжът извади навитото на руло писмо на Моцарт, дръпна грубо панделката и я хвърли през рамо. Разгъна пожълтялата трошлива хартия; очите му пробягаха по листа, лицето му се изкриви в подигравателна усмивка.
За момент Бен си помисли, че ще изгори и писмото. Но мъжът го нави отново на руло и го пъхна в картонената тръба. Остави тръбата настрана и продължи да рови из нещата върху масата. Следващият предмет, който вдигна нагоре, бе кутийката с диска. Той отново кимна сякаш на себе си, отвори я, убеди се, че дискът е вътре, и я пъхна в страничния джоб на панталона си. Изглеждаше доволен.
— Доведете го тук — каза той на гардовете.
Бен изохка, когато мъжете го вдигнаха грубо под мишниците и го повлякоха през хангара. От стоманена греда на тавана висеше тежка верига, като стигаше на около два метра от бетонния под. Някой опря пистолет в тила му. Сграбчиха ръцете му и той усети хладния допир на стоманата. Два чифта белезници, по един за всяка китка. Повдигнаха ръцете му нагоре и закопчаха втората халка за висящата верига. След това мъжете се дръпнаха назад и застанаха в полукръг, осмина на брой с насочени към него оръжия. С огромно усилие на волята той успяваше да се задържи изправен, за да не увисне на китките си.