Едрият мъж пристъпи към него. Главата му бе наведена на една страна, лицето му — злорадо ухилено. Бен знаеше какво следва.
Мъжът стъпи здраво на двата си леко разтворени крака, сви месестата си лява ръка в юмрук и замахна с все сила. Беше много як и явно не му бе за пръв път. Удара си го биваше; Бен се бе приготвил да го посрещне, като стегна коремните си мускули, но това не бе достатъчно. Юмрукът му изкара въздуха със свистене през трахеята. Коленете му се подгънаха и той увисна на окованите си в белезници ръце.
— Радвам се да те видя отново, Хоуп. Помниш ли ме? Надявам се, че ме помниш.
Докато си поемаше дъх, Бен вдигна очи да погледне мъжа. И изведнъж си спомни.
Джак Глас. Светът беше малък. Същият психопат, който за малко не го уби по време на оня поход преди петнайсет години.
Мозъкът на Бен работеше на пълни обороти, за да смели случващото се. Откъде се бе взел Глас, какво правеше тук, защо точно на него му се случваше всичко това?
Глас се ухили, обърса струйка пот от челото си и запретна ръкави.
— Много време мина оттогава — рече той.
Бен го наблюдаваше. Беше наедрял, изглеждаше много по-набит от едно време, но допълнителната маса, която бе натрупал, в никакъв случай не беше сланина. Ръцете му под лактите бяха дебели и мускулести; имаше вид на човек, който всеки ден вдига тежести. Но това не беше единствената промяна, която Бен забеляза у него. Дясното му ухо беше обезобразено, висулката липсваше, сякаш беше восъчна фигура и някой я бе стопил на пламък.
Макар и зашеметен, мозъкът му направи връзката. Видеоклипът. Похитителят на Клара Кински.
— Какво правиш тук, Хоуп? — попита подигравателно Глас. — Да не си дошъл да нагледаш умрелия брат на гаджето ти? С това няма да го съживиш. Повярвай ми, разбирам от тия работи. — Той замахна с юмрук и го стовари под ребрата на Бен.
Този път Бен беше готов. Стегна още по-силно мускули и се извъртя на една страна, за да посрещне удара с корема вместо с бъбрека си. Но от това не го заболя по-малко. Болката се разпространи в тялото му като взривна вълна, изкарвайки за пореден път въздуха от дробовете му. Той чу хриптенето на трахеята си и пред очите му се посипаха искри.
Глас отстъпи крачка назад, като разтриваше юмрука си.
— Не е нужно да ми отговаряш — каза той. — Това не е разпит. — Той потупа джоба на панталона си с диска вътре. — Имам всичко, което ми трябва. Не си ми нужен жив, нали разбираш?
Една мисъл споходи Бен и го изпълни с ужас. Не го питаха нищо за Лай. Защо ли?
Глас се пресегна и взе от масата някакъв метален предмет. Беше тежък стоманен бокс. Хвана го с лявата си ръка, разпери пръстите на дясната и го нахлузи. Сви ги в юмрук, погледна Бен в очите и се усмихна.
— Няма да бързам — каза той. — Ще те бия бавно и за удоволствие. Най-напред ще те поразмекна. После… — Той се спря колкото да размени съзаклятнически усмивки с останалите. — Абе, я направо да ти покажа. — Той кимна на един от гардовете, нисък и дебел, с посивяла коса, вързана на конска опашка. Мъжът свали автомата надолу, запаса го през рамо и пристъпи до една пътна чанта, която се търкаляше на пода. Отвори ципа.
Вътре имаше моторен трион. Шишкото впръска малко бензин в миниатюрния карбуратор, за да запали мотора. Хвана с месестите си пръсти въженцето за запалване и го дръпна. Ядовитият шум от малкото моторче изпълни хангара. Мъжът даде газ.
Глас кимна и онзи угаси мотора. В хангара настана тишина. Мъжът постави моторния трион върху масата. Глас се обърна към Бен.
— Както казах, това не е разпит. Слушай внимателно, сега идва забавното. Ще те режа парче по парче, защото това ми доставя удоволствие. — Глас приближи лицето си до неговото. Кожата му беше бледа и се потеше обилно. — Също както ми достави удоволствие да убия приятелката ти Луелин. Точно така. Беше много лесно.
Като чу последните думи, Бен настръхна. Глас беше смъртник. Щеше да го ликвидира със собствените си ръце. Само веднъж да се измъкнеше от тази ситуация. Което тъкмо сега не му изглеждаше твърде вероятно.
Той дръпна веригата. Беше закачена неподвижно за тавана. Обръч от дула на автомати и пистолети сочеха право в главата му. Нямаше отърваване.
Зад гърба на Глас се виждаше моторният трион. Бен си представи как острието се приближава до него, как зъбите бясно се въртят, разкъсват жива плът. Достатъчен беше съвсем лек допир до тялото, за да причини непоправими травми. Откъде ли щяха да почнат да го режат? Не от рамото или от корема — това щеше да го убие прекалено бързо. Докато те искаха да се забавляват. Може би първо щяха да му отрежат крака. Но долу ниско, далеч от бедрото. Острието щеше да проникне отстрани, под коляното. Мигом щеше да разкъса дрехите и да потъне в месото му. С малко по-силен натиск щеше да задълбае в костта. Човешки пищял нямаше изобщо да му се опре.