Първо щяха да отрежат единия крак, после другия. Отрязаните парчета щяха да падат под него като круши от дърво. Каквото и да предприемеха по-нататък, той беше обречен. Щеше да виси безпомощно от веригата, да се мята отчаяно, да крещи от болки, размахвайки кървавите си чукани; под него щеше да се образува локва кръв. Представи си ги как му се смеят доволно.
Не, той нямаше да допусне това. В никакъв случай.
Бен задърпа отново веригата. После пак и пак.
Боксът проблесна за миг на светлината на неоновите тръби над главите им. Глас замахна няколко пъти във въздуха, като пъшкаше театрално. После се спря ухилен и вдигна юмрук нагоре, като оглеждаше лицето на Бен за най-добро попадение.
Увиснал на веригата, Бен не изпускаше от очи облечения в стоманени шипове юмрук и мислено се готвеше за безмилостния удар, който щеше да смачка хрущялите на носа му и да натика предните му заби в гърлото. После щяха да последват още по-страшни. С усилие на волята той се опита да изключи сетивата си и да се приготви за неизбежното.
Има обаче неща, за които човек никога не е напълно готов.
47
Изведнъж отекна рязка команда и юмрукът на Глас замръзна във въздуха, преди да бе нанесъл удара. Бен издиша въздуха от дробовете си и мускулите му се отпуснаха.
Глас свали ръка и се обърна назад точно в момента, когато някакъв дребен мъж на видима възраст между шейсет и седемдесет години влезе в хангара. Бен го проследи с поглед, докато се приближаваше, заобиколен от петима бодигардове с автомати MP-5. Старецът беше гладко избръснат, облечен в безупречен черен костюм, със строга вратовръзка и дълго палто от туид. Черните му лачени обувки потракваха равномерно върху бетонения под. Лицето му беше издължено и бледо, с орлов нос и немигащи очи, които му придаваха вид на хищна птица.
— Има промяна в плана — каза сухо той на Джак Глас. — Доведете го в офиса ми. — Макар и с немски акцент, английският му беше перфектен.
Видимо разочарован, Глас излая навъсено съответните заповеди към гардовете, докато сваляше бокса от ръката си. Двама мъже пристъпиха към Бен и го откачиха от веригата. Той нямаше никакво намерение да пада на пода, не желаеше да им достави това удоволствие. Остана на крака, леко олюлявайки се, като се опитваше да фокусира вниманието си.
Дуло на пистолет го сръга в гърба и гардовете го поведоха през хангара към една стоманена врата, след която започваше дълъг коридор. Глас вървеше напред и отвори друга врата към някакъв офис, спартански обзаведен с едно голо бюро, върху което имаше само компютър с два монитора, обърнати в различни посоки.
Гардовете стовариха Бен върху тръбен стол, с лице към бюрото. Той се бореше с умората и гаденето, като мигаше често, за да проясни мозъка си.
Строго облеченият старец заобиколи бюрото, седна на въртящия се стол срещу Бен и заговори бавно, като натъртваше всяка дума:
— Казвам се Вернер Крол — каза той.
Бен знаеше кой е той. Сегашният граф Фон Адлер.
Около минута Крол наблюдава съсредоточено Бен. Погледът му беше остър и интелигентен; Бен можеше само да се досеща какво си мисли. Сбръчканото му лице изразяваше безстрастно любопитство, в очите му проблясваше игриво пламъче, сякаш случващото се донякъде го забавляваше. С небрежен жест той освободи гардовете, които реагираха като добре обучени кучета и се изнизаха, без да кажат дума. Не бяха толкова непредпазливи, че да оспорват дадената им от Крол команда.
Глас извади от джоба си кутийката с диска и я подаде на Крол.
— Намерихме го в него, сър.
Старецът пое диска и го превъртя в ръцете си. Пръстите му бяха дълги и тънки. Той постави диска в четящото устройство. Докато се зареждаше, в стаята се възцари пълна тишина. Старецът се облегна назад и изгледа замислено видеоклипа, без да каже дума. Бен виждаше сменящите се образи на екрана, отразени в лещите на очилата му.