Репортерката беше облечена в дебело палто; докато говореше, около лицето й прехвръкваха снежинки. Зад нея се виждаха димящите развалини на сивкава каменна постройка. Между голите стени се въргаляха овъглени греди; тук-там догаряха огнени езици. По разкаляния терен с мъка се движеха автомобили на спасителните служби със запалени светлини; над развалините кръжеше хеликоптер.
Сградата беше така съсипана, че отначало Бен не можа да я познае.
Крол видя ужаса, изписан на лицето му, и се усмихна. Костеливата му ръка натисна друг бутон на дистанционното и усили звука.
… катастрофа. Смята се, че пожарът, в който са загинали поне двайсет и пет доминикански монахини, може да е бил предизвикан от искра от открито огнище. Тази трагедия незабавно предизвика настоявания за приемане на нови, по-строги правила за безопасни и здравословни условия на…
— Какво си направил с Лай и детето?
Крол натисна копчето на дистанционното и екранът угасна.
— Тъкмо се готвех да ти кажа. Имам лоши новини за теб. Боя се, че красивата мис Луелин не е преживяла инцидента.
Зад гърба му Глас едва се сдържа да не се изкиска.
— Лично аз бих предпочел да ми я бяха доставили жива — продължи Крол. — Нямах търпение да се запозная с нея, от плът и кръв, както се казва. Но за нейно нещастие се оказа, че някой междувременно я бил научил да борави с огнестрелно оръжие. — Той се усмихна. — Тя си позволила да открие огън по хората ми, вследствие от което те били принудени да я обезвредят.
Бен усети как го полазват ледени тръпки, но успя да каже:
— Ти си лъжец!
Крол бръкна в куфарчето си и извади нещо, което изтрака върху бюрото.
— Това познато ли ти е? — попита той.
Златният медальон бе изгубил блясъка си под кафеникави петна от съсирена кръв.
Раменете на Глас се затресоха от безмълвен смях. Лицето му беше разтегнато в злорада усмивка. Крол бутна медальона през бюрото.
— Виж го отблизо.
Бен го вдигна и го превъртя между пръстите си. Ръцете му трепереха. На гърба майсторска ръка бе гравирала инициалите Л. Л.
— Отвори го — каза Крол.
Бен натисна с палец малката заключалка и мидичката се разтвори. Сърцето му биеше до пръсване, а когато видя какво има вътре, загуби всякаква надежда и затвори очи. Миниатюрните снимки се гледаха взаимно: от едната страна Оливър, от другата — Маргарет и Ричард Луелин.
За последен път Бен бе видял този медальон на шията на Лай.
Той бавно затвори златната мида и я остави да падне между пръстите му върху бюрото.
Преглътна. Устата му беше пресъхнала.
— Това не е доказателство.
— Е, добре. Исках да ти спестя това, но ти упорстваш. — Крол натисна още един бутон и внезапно Лай се появи на екрана.
Лежеше, просната по гръб, в някакви заснежени шубраци.
Очите й гледаха със стъклен поглед. Очи на мъртвец. Имаше кръв по лицето и гърдите.
Няколко мига Бен седя неподвижно. Това не беше истина! Ала очите му казваха друго. Очите му крещяха. Лай беше мъртва. Нямаше я. Беше изчезнала от живота му като дим.
Усети пристъп на слабост, сякаш пропадаше в някаква тъмна пропаст. Залюля се на стола си. Затвори очи.
— Красива дори в смъртта си — продължи Крол, загледан в екрана. — Но няма да остане за дълго такава, особено след като дивите животни я надушат. Може вече и да са го направили.
Бен бе загубил способност да говори. И тогава от дълбините на опустошената му душа изригна дива ярост. Очите му се отвориха като на робот. Първото нещо, което видя, беше Крол — седнал насреща му с безразлично изражение на лицето, като някакъв вглъбен учен, който дистанцирано наблюдава предсмъртните гърчове на лабораторно животно и си води бележки.
Бен се хвърли през бюрото. Ударът, прицелен в шията на стареца, щеше да смачка гръкляна му. После онези можеха да правят с него каквото си искат, но поне щеше да си достави удоволствието да види предсмъртната паника в очите на Крол, петнайсетсекундната му мъчителна агония.
Ала Глас беше бърз и дръжката на 9-милиметровия му пистолет се стовари върху черепа на Бен, преди ръката му да бе достигнала стареца. В същото време Крол се оттласна назад с лачените си обувки и въртящият се директорски стол излезе извън обсега му. Вратата се отвори с трясък и гардовете нахълтаха вътре. Смъкнаха Бен от бюрото и го тръшнаха обратно на стола му. Този път ръцете му бяха грубо извити зад гърба и закопчани с белезници, като веригата бе прокарана между металните тръби на стола.