Дръмлин, дер Хеер знаеше това, беше точно на шейсет години.
— От друга страна… — вметна той полагащото се възражение.
— Знам, знам. Индийският доктор; тя е четирийсет и няколко годишна… Между другото това е най-глупавото нещо, за което съм чувала. Избираме участник в Олимпийски игри, а не знаем по какво ще бъдат състезанията. Не ми е ясно защо все говорим за изпращане на учени. Виж, Махатма Ганди, такъв човек би трябвало да се изпрати. Или, в същия дух, Иисус Христос. И не ми отговаряй, че последните двама не са на разположение, дер Хеер. Знам това.
— Когато не знаеш какви ще са състезанията, изпращаш шампион по десетобой.
— След което разбираш, че състезанието е по шахмат, по ораторско изкуство или по скулптура и твоят атлет завършва последен. Добре. Ти казваш, че трябва да бъде човек, който е мислил за извънземния живот и е бил пряко свързан с приемането и дешифрирането на Посланието.
— Във всеки случай такава личност би могла най-лесно да схване начина, по който разсъждават веганците. Или поне как те очакват от нас да разсъждаваме.
— И що се отнася до наистина първокласни кандидати, според теб броят им се свежда до трима. — Тя отново направи справка в бележките си. — Ароуей, Дръмлин и оня… дето си въобразява, че е римски генерал.
— Доктор Валириън, госпожо президент. Не мисля, че той си въобразява, че е римски генерал. Просто това му е името.
— Валириън дори не пожела да отговори на въпросите на Комисията по избора. Той не би приел, защото не иска да остави жена си. Така ли е? Е, не го обвинявам. Не смятам, че е хапльо. Той разбира много добре от взаимоотношения. Да не би жена му да е нещо болна или…
— Не, доколкото знам. Тя е в чудесно здраве.
— Добре. Радвам се и за двамата. Изпрати й лично писмо от мое име… нещо в смисъл, че трябва да е голяма жена за един астроном, готов да се откаже от вселената заради нея. Но го напиши по-изискано, дер Хеер. Сещаш се. И пусни там някой цитат. Поезия, примерно. Но да не е прекалено лигаво. — Тя размаха показалеца си към него. — Това семейство Валириън сигурно могат да ни понаучат на нещо. Защо да не ги поканим на един официален обяд? Кралят на Непал ще ми гостува след две седмици. Мисля, че ще бъде подходящо.
Дер Хеер трескаво си водеше бележки. Трябваше да се обади на секретаря по официалните срещи в Белия дом у дома му, веднага след като тази беседа приключеше, а му предстоеше и едно още по-спешно обаждане. Не бе успял да се добере до телефона от часове насам.
— Значи, остават Ароуей и Дръмлин. Тя е някъде с около двайсет години по-млада, но той е в превъзходна физическа форма. Лети с делтаплан, гмурка се с водолазен костюм… Дръмлин е великолепен учен, допринесе много за разсичането на възела с Посланието и ще си прекара чудесно с останалите старци от екипажа. Не е работил върху ядреното оръжие, нали? Не искам да пращаме човек, работил върху ядреното оръжие.
Ароуей също е великолепен учен. Тя водеше целия проект „Аргус“, наясно е с всички точки и запетаи в Посланието и притежава търсещ ум. Всички твърдят, че интересите й са много разностранни. При това ще придаде по-млад облик на Америка. — Президентът замълча. — А и ти я харесваш, Кен. В това няма нищо лошо. Аз също я харесвам. Но тя е малко като изтърван снаряд, неконтролируема. Слуша ли внимателно анкетата й?
— Мисля, че се сещам за епизода, който имате предвид, госпожо президент. Но Комисията по избора я разпитваше в продължение на почти осем часа и понякога тя се нервира на въпроси, които й се струват тъпи. Дръмлин е същият. Може да го е научила от него. Нали знаете, известно време му е била студентка.
— М-да, той също каза някои тъпи неща. На това видео тук би трябвало да са ни записали всичко. Първо анкетата на Ароуей, после на Дръмлин. Просто натисни копчето, Кен.
На телевизионния екран се появи образът на Ели, интервюирана в кабинета й в комплекса „Аргус“. Той дори успя да различи пожълтялата страница с цитата от Кафка. Може би, съдейки по всичко, Ели щеше да бъде дори по-щастлива, ако бе приела само тишина от звездите. Устните й бяха осеяни с бръчки, а очите й бяха подпухнали. Точно над носа й, на челото, се бяха очертали две непознати му вертикални линии. На този видеозапис Ели изглеждаше ужасно уморена и дер Хеер усети спазъм на вина.
— Какво мисля за „кризата със свръхнаселеността“? — говореше Ели. — Искате да кажете, дали съм за нея или против нея? Смятате, че това е ключов въпрос, който ще ми го зададат на Вега, и искате да сте сигурни, че ще дам правилния отговор? Добре. Свръхнаселеността е причината, поради която аз съм за хомосексуализма и за безбрачния църковен клир. Безбрачният църковен клир е особено добра идея, защото тя потиска наследствената склонност към фанатизъм.