Ели замълча, стегната, просто замръзнала, в очакване на следващия въпрос. Президентът натисна копчето за „пауза“.
— Така. Признавам, че някои от въпросите може и да не бяха най-подходящите — продължи президентът. — Но не искахме да поставим на толкова забележителна позиция, в един проект с наистина огромно международно значение, някакъв расистки глупак. Държим в тази работа развиващият се свят да е на наша страна. Имахме съвсем разумни основания да зададем този въпрос. Не смяташ ли, че нейният отговор издава известна… липса на такт? Вашата доктор Ароуей е малко опърничава. Да погледнем сега Дръмлин.
Дръмлин си беше сложил артистична фльонга на точици, имаше бронзов загар и изглеждаше в идеална форма.
— Да, знам, че всички ние имаме емоции — говореше той. — Но нека си дадем сметка какво точно представляват емоциите. Те представляват мотивация за поведение на приспособяване, наследена от времена, когато сме били прекалено глупави, за да схващаме нещата. Но аз мога да преценя, че ако глутница хиени се нахвърлят срещу мен с оголени зъби, предстои беда. Не са ми нужни няколкото кубически сантиметра адреналин, за да ми помогнат да схвана ситуацията. Дори смятам, че може да се окажа полезен с генетичния си принос за следващото поколение. При това не ми е нужен тестостерон в кръвта, за да го постигна. Вие допускате ли, че едно извънземно същество, далеч по-напреднало от нае, ще се обременява с емоции? Знам, че има хора, които ме смятат за прекалено хладен, прекалено резервиран. Но ако наистина искате да разберете извънземните, ще изпратите мен. Аз съм по-сходен с тях от всеки друг, с когото разполагате.
— Какъв избор! — възкликна президентът. — Тя е атеист, а той пък вече си въобразява, че е от Вега. Защо трябва непременно да изпращаме учени? Защо не изпратим някой… нормален? Въпросът беше само риторичен — добави тя бързо. — Знам защо трябва да изпратим учени. Посланието се отнася до науката и е написано на езика на науката. Науката е това, което знаем, че можем да обменяме със съществата от Вега. Да, тези основания са разумни, Кен. Зная ги наизуст.
— Тя не е атеист. Тя е агностик. Умът й е широко отворен. Не е в плен на някаква догма. Интелигентна е, упорита е и е отдадена на професията си. Обхватът на познанията й е широк. Д-р Ароуей просто е най-подходящата за нас личност при тези обстоятелства.
— Кен, доволна съм от всеотдайността, с която се мъчиш да обхванеш всички сложни страни на проекта. Но тук имаме много поводи за опасения. Не мисли, че не знам колко души трябваше горчиво да преглъщат възраженията си. Поне половината от тези, с които съм говорила, смятаха, че изобщо не е наша работа да се захващаме със строителството на това нещо. Но след като няма връщане назад, трябва да изпратим абсолютно сигурен човек. Ароуей може да е всичко това, което твърдиш, че е, но тя не е сигурна. Усещам, че ще има голяма жега откъм Хълма, от страна на тия, за които Земята е центъра, от собствения ми Национален комитет, от църквите. Предполагам, че е впечатлила Палмър Джос на онази среща в Калифорния, но успя да разгневи Джо Ранкин. Той ми се обади вчера и ми каза: „Госпожо президент — не можа да скрие отвращението си, като произнасяше «госпожо». — Госпожо президент — вика, — тази Машина отива право при Господа или при Дявола. Който и да е, по-добре изпратете някой верен на Бога християнин“. Опита се да използва връзките си с Палмър Джос, за да ме притисне, за Бога. Но не мисля, че напира да отиде сам. Дръмлин ще бъде много по-приемлив за такива като Ранкин, отколкото Ароуей.
Разбирам, че Дръмлин е студен като риба. Но той е благонадежден, патриотичен, стабилен. Научната му репутация е безупречна. Не, трябва да бъде Дръмлин. Най-доброто, което мога да предложа, е да я оставим в резерв.
— Мога ли да й го кажа?
— Не можем да го съобщим на Ароуей преди Дръмлин, нали? Ще я уведомя веднага, след като вземем окончателно решение и сме уведомили Дръмлин… О, я се усмихни, Кен. Нима не искаш тя да си остане на Земята?
Бяха минали шест часа, когато Ели приключи с доклада си пред „Екип Тигър“ на Държавния департамент, който сдържаше действията на американските парламентьори в Париж. Дер Хеер й беше обещал да й се обади веднага, щом приключи заседанието на комисията по подбора на екипажа. Той държеше да чуе от него дали е избрана, а не от някой друг. Не се бе държала особено почтително с изпитващите я и по тази причина можеше да загуби пред останалите дванадесетина кандидати. Знаеше го. Въпреки това се надяваше, че все още има шансове.