Выбрать главу

— Вие не сте видяла това, което аз видях.

Той отново погледна към студената, примигваща, бледосиня светлинка на Вега и се обърна към Ели.

— Не сте ли се чувствала някога… изгубена сред вашата вселена? Откъде човек знае какво да прави, как да се държи, ако няма Бог? Просто изпълняваш закона, иначе те арестуват, така ли?

— Вашата тревога не е в това, че сте се загубил, Палмър. Вас ви тревожи, че не сте в центъра, че не сте причината за създаването на вселената. В моята вселена има много ред. Гравитация, електромагнетизъм, квантова механика, свръхунификация, всичко това включва закони. Що се отнася до поведението, толкова ли не можем да допуснем, че то просто е продиктувано от собствения ни интерес — като вид?

— Сигурен съм, че това е един добросърдечен и благороден възглед за света и аз съм последният, който би отрекъл, че в човешкото сърце има добрина. Но колко жестокост е имало само, преди да се появи любовта към Бога!

— И още колко жестокост, когато се е появила? Савонарола и Торкемада са обичали Бог или поне така са твърдяли. Вашата религия приема, че хората са като деца и имат нужда от плашило, за да се държат прилично. Вие искате хората да вярват в Бог, за да се подчиняват на закона. Това е единственото средство, което ви идва наум: строга мирска полиция и заплахата с наказание от страна на всевиждащия Бог за това, което полицията не забележи. Твърде евтино продавате човешките същества.

Палмър, вие смятате, че ако аз не съм изпитала онова, което вие сте преживял, то не бих могла да обхвана величието на вашия Бог. Но е точно обратното. Слушам ви и си мисля, неговият бог е твърде дребен! Една нищожна планета, само няколко хиляди години — едва ли си струва вниманието на някое дребно божество, да не говорим за Създателя на вселената.

— Бъркате ме с друг проповедник. Онзи музей беше територията на брат Ранкин. Аз съм готов да приема вселена на милиарди години. Просто твърдя, че учените все още не са го доказали.

— А аз твърдя, че не сте разбрал доказателствата. С какво помага на хората конвенционалната мъдрост, след като религиозните „истини“ са една лъжа? Когато наистина повярвате, че хората могат да бъдат възрастни, проповедта ви ще стане друга.

Двамата помълчаха и само стъпките им отекваха в тишината.

— Извинете, че бях прекалено рязка — каза Ели. — Случва ми се понякога.

— Давам ви честната си дума, доктор Ароуей, внимателно ще обмисля всичко, което ми казахте тази вечер. Повдигнахте няколко въпроса, на които би трябвало да намеря отговор. Но в същия дух, позволете да ви задам няколко въпроса. Може ли?

Тя кимна и Палмър продължи:

— Помислете как се чувства самото съзнание, как се чувства в този момент. Дали то се чувства като милиарди малки атоми, въртящи се на мястото си? А отвъд биологичните механизми, как според науката едно дете научава какво е любов? Тук има…

Пейджърът й сигнализира. Сигурно беше Кен с вестта, която тя очакваше. Ако е така, значи заседанието му бе продължило много дълго. Е, може би новината беше добра. Ели погледна буквите и цифрите, изписани върху течния кристал: телефона на Кен. Наблизо нямаше улични телефони, но след няколко минути успяха да спрат такси.

— Съжалявам, че се налага да ви оставя така изведнъж — извини се тя. — Разговорът ми беше много приятен и ще помисля сериозно над вашите въпроси. Искахте ли да ми зададете още?

— Да. Кое в рецептите на науката предпазва учения да върши зло?

Глава 15

Ербиев щифт

Земята, тя ми стига. Не искам съзвездията близки, защото знам, че там са си добре и стигат на жителите свои.
УОЛТ УИТМАН
„Стръкчета трева“
„Песен за широкия път“ (1855)

Беше отнело години. Оказа се технологичен блян и дипломатически кошмар. Но най-сетне се заловиха да строят Машината. Предлагаха се всевъзможни неологизми и имена на проекта, асоцииращи с древни митове. Но от самото начало всички я наричаха просто „Машината“ и това се превърна в официалното й означение. Продължителните, сложни и деликатни международни преговори се определяха от западните автори на редакционни коментари като „Политика на Машината“. Когато се оформи първата достоверна оценка на глобалната й цена, дори титаните на въздушно-космическата индустрия ахнаха. Сумата възлизаше на половин трилион долара годишно — около една трета от тоталния военен бюджет — ядрен и конвенционален — на планетата. Възникнаха опасения, че строителството на Машината ще съсипе световната икономика. „Икономическа война от Вега?“ — питаше лондонският „Иконъмист“. Ежедневните топзаглавия в „Ню Йорк Таймс“ бяха, по безпристрастна преценка, по-зашеметяващи от тези на вече спрелия „Нешънъл Инкуайър“ отпреди десет години.