След построяването на първите производствени цехове и производството на прототипи започна да намалява песимизмът за неспособността на човека да възпроизведе чужда технология, разчетена в Послание, написано на неизвестен език. Възцари се главозамайващото усещане на ученик, явил се неподготвен на училищен изпит, който разбира, че може да намери правилните отговори, благодарение на общата си култура и интелигентност. И както при всички компетентно съставени изпитни тестове, преминаването през него беше форма на обучение и натрупване на опит. Всички първи тестове бяха преминати: ербият беше с подходяща чистота; нарисуваната структура се получи, след като неорганичния материал бе обработен с флуорична киселина; роторът се завъртя точно така, както се препоръчваше. Критиците подхвърляха, че Посланието ласкае учените; те са запленени от технологията и изпускат от поглед опасностите.
За конструирането на един от компонентите се предписваше особено сложна поредица от химически реакции, производът от които трябваше да се постави в смес от формалдехид и воднист амоняк с размерите на плувен басейн. Масата набъбна, оформи се, специализира се, след което просто си остана да лежи там — много по-сложна от всичко, което хората знаеха как да произведат. Представляваше сложно заплетена и разклонена мрежа от фини празни тръбички, през които изглежда щеше да циркулира някаква течност. Беше колоидна, лигава и тъмночервена. Как можеше крайният продукт да се окаже толкова по-сложен от инструкциите за неговото съставяне оставаше пълна загадка. Органичната маса лежеше върху предназначената за нея платформа и, доколкото можеха да преценят, не вършеше нищо. Щяха да я поставят вътре в додекаедъра, под и над отсека за екипажа.
Две идентични машини се строяха едновременно в Съединените щати и Съветския съюз. И двете държави бяха предпочели да строят в сравнително отдалечени зони, не толкова за да предпазят населението в случай че се окажеше адска машина, колкото за да държат под контрол набезите на търсачи на любопитното, на протестиращите и на медиите. В Съединените щати Машината се строеше в Уайоминг; в Съветския съюз — отвъд Кавказ, в Узбекска ССР. До местата за нейното сглобяване се вдигнаха нови цехове. Производството на онези компоненти, които можеха да се изработят повече или по-малко с помощта на наличната промишленост, беше разпръснато. Оптичен подизпълнител в Йена, например, извършваше тестовете на някои от компонентите и на съветската, и на американската Машини. В Япония се провеждаше систематично проучване на всеки детайл, за да се разбере, доколкото бе възможно, как точно действа. Извън Хокайдо напредъкът в тази област беше нищожен.
Съществуваха страхове, че някой компонент, подложен на неуказано от Посланието тестуване, би могъл да разруши деликатна симбиоза между различните съставни елементи на Машината, когато тя се задейства. Главната подструктура на Машината представляваше три външни концентрични сферични обвивки, с оси перпендикулярни една на друга, предназначени да се въртят с високи скорости. В тези сферични раковини трябваше съвсем прецизно да се врежат сложни интегрални схеми. Дали една черупка, завъртяна неколкократно през неуказан тест, щеше да работи правилно, когато се сглоби в Машината? Дали друга, неизпитана, щеше на свой ред да функционира нормално?
Главният контрагент за строителството на американската машина беше „Хадън Индъстриз“ — Сол Хадън бе настоял да не се правят никакви неуказани тестове, нито дори оглед на елементите, които щяха да се вграждат в Машината. Инструкциите, разпореди се той, ще се следват до последния бит, след като в Посланието няма друго изрично указание. Настоя работещите при него техници да мислят за себе си като за средновековни некроманти, които придирчиво следват словата на магическо заклинание. И да не посмеете да произнесете и една сричка погрешно, закани им се той.