Беше, в зависимост от това коя календарна или есхатологична доктрина предпочита човек, общо взето втората година преди свършека на Хилядолетието. Затова много хора се „оттегляха“, очаквайки с блаженство Страшния съд или Пришествието, или и двете едновременно. По тази причина опитните работници в някои производства се оказваха дефицитни. Волята на Хадън да преструктурира своята работна сила и да оптимизира строителството на Машината, както и да осигури инициативи за своите под-изпълнители, се оказа решаващ фактор за напредъка на американците.
Но самият Хадън също се „оттегли“ — изненадващо, като се имаха предвид добре известните възгледи на автора на „Пропоклъц“. „Хилиастите ме направиха атеист“ — беше неговата най-често цитирана фраза. Подчинените му твърдяха, че ключовите решения все още са в неговите ръце. Но комуникацията с него се осъществяваше чрез бърза асинхронна телемрежа: подчинените му оставяха доклади за хода на работата, молби за разрешение и въпроси към него в заключена кутия на популярна научна електронна телесистема. Този режим на комуникация изглеждаше странен, но действаше. След като бяха преодолени първите и най-трудни стъпки и Машината започна да придобива по-ясни очертания, обществеността чуваше все по-малко и по-малко за С. Р. Хадън. Отговорните лица от Световния консорциум за Машината се загрижиха, но след едно дълго посещение при Хадън на неуточнено пред медиите място всички се върнаха успокоени. Никой друг не научи местоположението му.
Междувременно, за пръв път от средата на петдесетте години насам, световният стратегически инвентар спадна под 3200 ядрени бойни глави. Международните преговори за по-трудните стъпки в разоръжаването до необходимия сдържащ минимум продължаваха с пълен ход. С колкото по-малко количество оръжие разполагаше едната страна, толкова по-опасно се оказваше укриването на малко количество оръжие от другата. А след като броят на носителите също така рязко намаляваше, което беше много по-лесно да се провери, както и след въвеждането на нови средства за контрол над изпълнението на договорите и с въвеждането на нови инспекции на място, перспективите за по-нататъшно намаляване на ядреното оръжие изглеждаха добри. Процесът бе набрал някаква собствена инерция в съзнанието и на експертите, и на обществото. Както става обикновено с кастата на военните, двете противостоящи сили се надпреварваха помежду си, но този път в намаляването на въоръженията. В практически военен смисъл те все още не бяха отстъпили чак толкова: все още разполагаха с достатъчно мощ да унищожат цялата цивилизация. Но все пак това начало бе допринесло много за оптимизма към бъдещето и за надеждата, вдъхната в новото поколение. Подкрепени вероятно от подготовката за празниците в чест на отиващото си Хилядолетие, както мирски, така и канонически, годишният брой въоръжени конфликти между държави намаляваше все повече. „Иде Божият мир“, провъзгласи архиепископът на Мексико Сити.
В Уайоминг и Узбекистан възникнаха нови индустрии и върху голия терен изникнаха два нови града. Цената на всичко това бе понесена, разбира се, непропорционално от големите индустриални държави, но средната стойност за всеки жител на планетата възлизаше на около сто долара годишно. За една четвърт от населението на Земята сто долара представляваха значителна част от годишния доход. Парите, изразходвани за Машината, не произвеждаха пряко стоки или услуги. Но стимулираха нова технология и затова се смятаха за много добро вложение, дори и ако Машината не проработеше.
Мнозина смятаха, че се действа твърде прибързано, че всяка стъпка трябва да бъде разбрана, преди да се премине към следващата. Ако се наложи строителството на Машината да продължи поколения, твърдяха те, какво от това? Разпределянето на цената на напредъка в десетилетия щеше да намали икономическото бреме над световната икономика за строителството на Машината. По много показатели този съвет изглеждаше благоразумен, но бе труден за приложение. Беше ли възможно Машината да се развива едностранно? По целия свят учени и инженери от всевъзможни области настояваха да бъдат оставени на мира онези нейни аспекти, които надхвърляха техните равнища на експертно познание.
Имаше и такива, които се тревожеха, че ако Машината не се построи бързо, тя няма никога да бъде построена. Американският президент и съветският премиер бяха посветили своите нации на строителството на Машината. За техните евентуални следовници това не бе гарантирано. Освен това, по разбираеми човешки причини, тези, които контролираха проекта, искаха да го видят завършен, докато все още носеха отговорност за него. Някои подчертаваха, че в самото Послание се съдържа призив за бързане — в самото му излъчване на толкова много честоти, толкова мощно и толкова продължително. Те не ни молят да построим Машината тогава, когато сме готови. Молят ни да я построим сега. Скоростта на работата се увеличи.