Всички начални подсистеми се основаваха на елементарни технологии, описани в първата част на буквара. Предписаните тестове бяха извършени съвсем прецизно. Но когато започнаха да се изпробват следващите, по-сложни подсистеми, дойдоха и провалите. Това ставаше и в двете държави, но по-често в Съветския съюз. Тъй като никой не знаеше как точно действат съставните елементи, обикновено се оказваше невъзможно да се проследи в обратен ред от провалилия се модул къде в производствения процес е допусната грешка. В някои случаи компонентите се изработваха успоредно от двама различни производители, между които се разгаряше конкуренция за скорост и качество. Ако съществуваха два компонента, които издържаха тестовете, по правило всяка държава избираше домашния си продукт. Така Машините, които се сглобяваха в двете страни, не бяха съвсем идентични.
Най-сетне в Уайоминг дойде денят, в който трябваше да започне интегрирането на подсистемите, сглобяването на отделните компоненти в една цялостна Машина. Май това щеше да се окаже най-лесната част в процеса на конструиране. Изглеждаше съвсем вероятно работата да завърши след година, две. Някои смятаха, че активирането на Машината ще предизвика края на света. Точно по график.
Зайците в Уайоминг бяха много по-хитри. Или по-малко. Трудно беше да се прецени. Фаровете на „Тъндърбърд“-а засичаха неведнъж по някой заек край пътя. Но стотици зайци, подредени в шпалир — тази мода явно не бе стигнала от Ню Мексико до Уайоминг. Ели установи, че обстановката тук не е по-различна, отколкото в „Аргус“. Огромен научен комплекс, обкръжен от десетки хиляди квадратни километри чудесен, почти необитаем пейзаж. Тя не водеше шоуто, не беше и от екипажа. Но бе тук и работеше в едно от най-великите начинания, предприемани някога. Разбира се, каквото и да се случеше след активирането на Машината, откритието на „Аргус“ щеше да се смята за повратна точка в човешката история.
Точно в момента, в който на хората е необходима някаква допълнителна обединяваща сила, идва тази мълния от синевата. От чернотата, поправи се тя. От двадесет и шест светлинни години разстояние, 230 трилиона километра. Трудно е да мислиш за родовата си принадлежност към шотландци, словенци или сечуанци, когато без никаква дискриминация получаваш поздрав от цивилизация, отстояща на хилядолетия пред теб. Пропастта между най-изостаналата нация на Земята и индустриално развитите страни беше определено много по-малка, отколкото пропастта между развитите нации и съществата на Вега. Изведнъж различия, които доскоро изглеждаха непреодолими — расови, национални, етнически, икономически и културни — започнаха да изглеждат по-малко потискащи.
„Всички сме хора.“ Това беше фразата, която човек чуваше много често напоследък. Беше забележително как в предишните десетилетия подобни чувства бяха изразявани твърде рядко по медиите. Делим една и съща малка планета, казваха, и — почти — една и съща глобална цивилизация. Трудно беше да си представи човек, че извънземните ще вземат насериозно настояванията за преференциални преговори с представителите на една или друга идеологическа фракция. Самото съществуване на Посланието — като оставим настрана загадъчната му функция — обвързваше света. Виждаш го как става пред очите ти.
Първият въпрос на майка й, когато чу, че Ели не е избрана, беше: „Плака ли?“ Да, беше плакала. Напълно естествено. Разбира се, част от нея жадуваше да се качи на борда. Но Дръмлин бе първокласният избор, обясни тя на майка си.
Руснаците не бяха избрали окончателно между Луначарски и Архангелски; и двамата щяха да „тренират“ за мисията. Трудно й беше да разбере каква тренировка би била подходяща за случая, освен знанието за Машината, в което, доколкото изобщо някой знаеше нещо, те бяха сред най-добрите. Някои американци обвиняваха руснаците, че това просто е опит от тяхна страна да запазят две водещи позиции на свои говорители за Машината, но Ели смяташе, че мнението им е злонамерено. И Луначарски, и Архангелски бяха изключително способни личности. Чудеше се как руснаците ще решат кого от двамата да изпратят. Луначарски в момента се намираше в САЩ, но не тук, в Уайоминг. Беше във Вашингтон, в състава на високопоставена съветска делегация, която имаше среща с държавния секретар и с Майкъл Киц, наскоро назначен за заместник-секретар на Департамента по отбраната. Архангелски беше в Узбекистан.