Новата метрополия, която израстваше сред пустинята на Уайоминг, се наричаше „Машин“; Машин, Уайоминг. Съветското й съответствие се казваше „Махина“. Всяка от тях представляваше комплекс от резиденции, обслужващи звена, жилищни и търговски квартали и — най-важното — фабрики. Някои изглеждаха непретенциозно, просто халета на открито. Но при други човек можеше да забележи от пръв поглед странното им предназначение — куполи и минарета, километри преплетени външни тръбопроводи. Само цеховете, смятани за потенциално опасни — например тези, в които се произвеждаха органичните компоненти — се намираха тук, в пустинята на Уайоминг. По-ясните технологии бяха пръснати по целия свят. Сърцевината на групата нови производства беше Комплекса за системно интегриране, построен до някогашния Вагънсуил, Уайоминг, където се изпращаха изработените съставни части. Понякога Ели забелязваше пристигането на нов компонент и си спомняше, че е била първото човешко същество, което е имало възможност да го види на схема. С разопаковането на всяка нова част тичаше нетърпеливо да я разгледа. Докато отделните елементи се сглобяваха един към друг и подсистемите преминаваха през предписаните тестове, тя цялата сияеше от нещо, което й се струваше сходно с майчинското чувство.
Ели, Дръмлин и Валириън се събраха на рутинна, отдавна планирана среща за обсъждане на вече напълно повтарящия се, приеман по целия свят сигнал от Вега. Когато пристигнаха, завариха всички да говорят за опожаряването на Вавилон. Станало в ранните часове на утрото, когато из средището на разврата щъкали само най-разюзданите и ненаситни грешници. Атакуваща група, въоръжена с мортири и запалителни вещества, нахлула едновременно през Портите на Енлил и на Ищар. Зикуратът пламнал като факла. Имаше снимки на странно и оскъдно облечени хора, които изскачаха от храма на Асур. Забележителното бе, че нямаше жертви, въпреки многото ранени.
Точно преди набега в редакцията на „Ню Йорк Сън“ — вестник, контролиран от геоцентристите, в чиято заглавка неизменно присъстваше земното кълбо, пронизано от небесна мълния — се получило телефонно обаждане, че нападението е в ход. Представлявало боговдъхновено възмездие, пояснил анонимният глас, извършено в името на благоприличието и американския морал от хора, на които им е дошло до гуша от порока и покварата. Последваха изявления от страна на президента на „Вавилон Инкорпорейтид“, осъждащи нападението и обвиняващи някаква престъпна групировка, но — поне досега — нито дума от страна на С. Р. Хадън, където и да се намираше той.
Понеже бе станало известно, че Ели е посещавала Хадън във Вавилон, неколцина от персонала на проекта потърсиха нейната реакция. Дори Дръмлин се интересуваше от мнението й по този въпрос, въпреки че ако се съдеше от доброто му познаване на географията на увеселителния център, изглеждаше вероятно той да бе посещавал мястото нееднократно. Тя без усилие си го представи в ролята на колесничар. Но може само да беше чел за Вавилон. В седмичните списания често публикуваха фотокарти.
После все пак се върнаха към работата си. Като цяло, Посланието продължаваше да се излъчва в същите честоти, лентови ширини, времеви константи, с поляризираната и фазова модулация. Планът на Машината и букварът продължаваха да лежат под простите числа и Олимпийския телерепортаж. Цивилизацията на Вега изглеждаше решена да постигне целта си. Или пък просто бяха забравили да изключат предавателя? Погледът на Валириън беше разсеян.
— Питър, защо трябва да гледаш в тавана, когато мислиш?
За Дръмлин говореха, че бил станал по-общителен в последните няколко години, но ако се съдеше по тази забележка, промяната в него не беше толкова очебийна. Казваше, че избирането му от президента на Съединените щати за представител на нацията било голяма чест за него. Това пътешествие, обясняваше той на близките си колеги, щяло да бъде венец на жизнената му кариера. Жена му, временно преместила се в Уайоминг и все още по кучешки вярна на великия си съпруг, трябваше отново да стиска зъби пред същите оскърбителни диапрожекции, този път предназначени за нова публика от учени и техници, строящи Машината. Тъй като комплексът се намираше до родната му Монтана, Дръмлин я посещаваше за кратко, от време на време. Веднъж Ели го откара до Мисула. За пръв път от дългото им познанство той се държа необичайно сърдечно с нея в продължение на часове.
— Ш-ш-т! Мисля — отвърна Валириън. — Това е техника за потискане на шума. Опитвам се да сведа до минимум отвличането във видимия спектър, а ти изведнъж ми пробутваш отвличане в аудио спектъра. Би могъл да ме попиташ защо просто не зяпам в някой празен лист. Но проблемът е, че листът е прекалено малък. Ще мога да виждам неща с периферното си зрение. Както и да е, мислех си за следното: защо продължаваме да получаваме репортажа с Хитлер, Олимпийското излъчване? Досега трябваше да са получили излъчването на британското коронясване. Защо още не виждаме в близък план златното кълбо с кръста, скиптъра и хермелина, и дикторски глас зад кадър: „… сега коронясан като Джордж Шести, по милостта на Бога, крал на Англия и Северна Ирландия и император на Индия“?