— Сигурен ли си, че Вега е била над Англия при излъчването на това Коронясване? — попита Ели.
— Да, проверихме го няколко седмици след като получихме Олимпийския клип. А интензивността на излъчването е била по-силна от това нещо с Хитлер. Сигурен съм, че на Вега са получили програмата с коронясването.
— Тревожиш се, че те не искат да знаем всичко, което знаят за нас? — подхвърли тя.
— Те бързат — каза Валириън.
Понякога говореше като делфийски оракул.
— Не е ли по-вероятно — предложи Ели — да държат да ни напомнят, че знаят за Хитлер?
— Не е по-различно от това, което казвам — отвърна Валириън.
— Добре. Хайде да не губим толкова време в Страната на фантазиите — изръмжа Дръмлин.
Той винаги изпадаше в нервност при теоретични разсъждения за мотивацията на извънземните. Казваше, че било пълно губене на време да се впускаме в празни предположения. Скоро всичко щяло да се разбере. Междувременно настояваше всички без изключение да се съсредоточат над самото Послание; то представляваше твърд масив от данни — изобилни, повтарящи се, недвусмислени и съвършено съставени.
— Вижте, малко сурова реалност сигурно ще отрезви и двама ви. Защо не отидем в монтажния сектор? Мисля, че в момента извършват системна интеграция с ербиевите щифтове.
Геометричните очертания на Машината бяха прости. Детайлите бяха изключително сложни. Петте кресла, в които щеше да седи екипажът, бяха разположени в центъра на додекаедъра, където той изпъкваше най-видимо. Липсваха каквито и да е приспособления за хранене, спане и други физиологични функции, ясно доказателство, че пътешествието на борда на Машината — ако изобщо предстоеше такова — щеше да бъде кратко. Според някои това означаваше, че Машината, след като стартира, бързо ще се срещне с някой междузвезден кораб, намиращ се в съседство със Земята. Единственият недостатък на тази хипотеза бе в това, че прецизните радарни и оптични наблюдения не успяваха да засекат и следа от такъв кораб. Изглеждаше неправдоподобно извънземните да са пренебрегнали елементарните човешки физиологични нужди. А може би Машината не отиваше никъде. Може би тя просто правеше нещо с хората от екипажа. В отсека за екипажа липсваха каквито и да е инструменти — нищо, което да се дърпа и натиска. Нямаше дори ключ за запалване. Само петте стола, обърнати навътре, така че всеки от членовете да може да вижда останалите. При това съществуваха грижливо предписани горни граници за теглото на екипажа с личните им вещи. На практика това ограничение бе в полза на хора с по-дребен ръст.
Над и под пилотския отсек в изострената част на додекаедъра се намираха органичните конструкции с тяхната заплетена и непонятна архитектура. През вътрешността в тази част на додекаедъра се разполагаха, съвсем безразборно, ербиевите щифтове. А целият додекаедър се обгръщаше от трите концентрични сферични черупки, всяка от които представяше едно от трите физически пространства. Черупките бяха очевидно заредени с магнит — във всеки случай инструкциите включваха мощен генератор на магнитно поле, а пространството между сферичните раковини и додекаедъра трябваше да бъде чист вакуум.
Посланието не съдържаше наименования за нито един компонент на Машината. Ербият беше идентифициран като атом с шестдесет и осем протона и деветдесет и три неутрона. Различните части на Машината бяха означени с номера — например „Компонент 31“. Така че въртящите се концентрично сферични черупки бяха наречени „бензели“ от един чешки техник с известни познания за историята на технологията: Густав Бензел бе изобретил детската въртележка през 1870 година.
Устройството и принципът на действие на Машината си останаха неразгадаеми и изискваха съвсем нови технологии за построяването й, но тя все пак беше материална, конструкцията й можеше да се скицира — немалко опростени инженерни скици бяха публикувани от масмедиите по целия свят — и окончателната й форма бе видима и умопостижима. Видът й вдъхваше настроение на технологичен оптимизъм.