Изведнъж се появиха нечувани доскоро суми за инвестиране в граждански орбитални станции. Към края на Второто хилядолетие се появиха прототипи на санаториуми, на няколко стотин километра височина. Освен високата цена, това си имаше и недостатъци: прогресивно остеологично или васкуларно заболяване можеше да направи невъзможно човек да се върне в гравитационното поле на повърхността на Земята. Но за някои от богатите старци това не представляваше особена пречка. Срещу още десет години живот те бяха щастливи да се оттеглят в небесата и евентуално да умрат там.
Съществуваха среди, които се тревожеха, че това бе недискретна инвестиция от страна на крайно ограничения кръг супербогати на планетата; имаше толкова спешни нужди и справедливи протести от страна на бедните и безсилните, че такива огромни суми се харчат за подменяне на памперсите на богаташите и хората с власт. Безумие е, казваха те, да се позволи на елитната класа да емигрира в космоса, а масите да останат на Земята — планета, предала се в ръцете на същите тези безотговорни господари. Други пророкуваха, че това е Божа работа: владетелите на планетата се събираха на тумби и напускаха; там горе те не можеха да натворят толкова бели, колкото тук долу.
Но едва ли някой си даваше сметка за основния резултат, за това, че тези, които бяха в състояние да сторят най-голямото добро, бяха обладавани от жива планетарна перспектива. След няколко години в околоземна орбита сред тях почти не останаха хора с националистични предразсъдъци. Глобалната ядрена конфронтация създава сериозни проблеми пред обладаните от мания за безсмъртие.
Сред тези хора се срещаха японски индустриалци, едри гръцки корабовладелци, един бивш генерален секретар на партия, китайски криминален барон и оттеглил се крал на хероина. На Запад, с изключение на малкото специални покани заради политически заслуги, съществуваше само един критерий за пребиваване в околоземна орбита: трябваше да можеш да си платиш. В съветския космически хотел нещата бяха по-различни: наричаха го „космическа станция“ и за бившия генерален секретар се казваше, че бил там за „геронтологични изследвания“. Като цяло, масите не проявяваха особено възмущение. Представяха си, че един ден и те ще отидат там.
Тези, които бяха в околоземна орбита, обикновено се държаха благоразумно, предпазливо, кротко. Семействата и персоналът им притежаваха сходни лични качества. Те бяха във фокуса на дискретно внимание от страна на други богати и влиятелни хора, които все още се намираха на Земята. Не правеха публични изявления, но възгледите им постепенно се просмукваха в мисленето на световните политически водачи. Продължаващото намаляване на ядреното въоръжение от страна на петте ядрени сили бе едно от нещата, които преподобните в орбита поддържаха. Тихомълком, те бяха подкрепили строителството на Машината заради потенциалната възможност то да обедини света. Понякога националистически организации пишеха за мащабен заговор в околоземна орбита, подтикващ благодетелите да продават своите отечества. Публикувани бяха брошури, за които се твърдеше, че представляват стенографски записи на заседание на борда на „Матусал“, в който участвали представители от други частни космически станции, прехвърлени със совалки специално за тази цел. Привеждаше се „списък на предстоящи действия“, предназначен да внуши ужас в главата на всеки горещ патриот. Според „Таймс Уийк“ тези брошури бяха фалшификат. Нарекоха ги „Протоколи на озоновите стареи“.
В дните непосредствено преди заминаването тя се опита да прекара известно време — обикновено призори — на Кокосовия плаж. Ели бе наела апартамент с изглед към плажа и Атлантическия океан. Носеше трохи хляб и ги хвърляше на чайките. Бяха много добри в прихващането на трохи в полет, като извънполеви играчи от Бейзболната лига. Случваше се по двайсет-трийсет чайки да изпърхат във въздуха само на метър от главата й. Пляскаха енергично с криле в стремежа си да се задържат във въздуха, с широко отворени човки, в очакване на чудодейно появилата се храна. Рееха се една след друга в случайни посоки, но цялостният ефект на движенията им напомняше за стационарен шаблон. На връщане намери малък, крехък и съвършен палмов лист, кацнал на края на пясъчната ивица. Вдигна го и си го отнесе в апартамента, като го изчисти грижливо от пясъка с длани.