Но ето ти един ден — тревога. Съобщение от Земята. „Какво? Тия вече си имат телевизия? Я да ги видим какви ги вършат?“ Олимпийски стадион. Национални знамена. Граблива птица. Адолф Хитлер. Хиляди поздравяващи го хора. „Ох-ох“, казват си те. Различават тревожните знаци. Светкавично ни казват: „Ей, наште, я стига. Вижте каква хубава планетка си имате. Малко е сбъркана, но върши работа. Я, вместо да се занимавате с глупости, вземете, че постройте тая Машина“. Разтревожени са за нас. Виждат, че се пързаляме надолу по склона. Смятат, че трябва да побързаме да си ремонтираме къщата. И аз мисля същото. Ние трябва да построим Машината.
Ели знаеше какво би ли помислил Дръмлин за подобни аргументи. Въпреки че много от думите на Хадън съвпадаха с нейните представи, тя лично се отегчаваше от тези подлъгващо убедителни спекулации на тема „какво мислят веганците“. Искаше проектът да продължи, Машината да се довърши и активира, да започне нов етап в човешката история. Все още не се доверяваше на своите мотиви, все още бе предпазлива, дори когато я споменаха като вероятен член на екипажа на завършената Машина. Така че забавянето на подновеното строителство я устройваше. Осигуряваше й време да се справи със собствените си проблеми.
— Ще вечеряме с Ямагиши. Той ще ви хареса. Но малко се тревожим за него. Поддържа толкова ниско парциалното кислородно налягане нощем.
— Какво имате предвид?
— Ами, колкото по-ниско е съдържанието на кислород във въздуха, толкова по-дълго живееш. Поне така казват докторите. Така че коригираме кислородното налягане в стаите си. Денем не можеш да го оставиш много под двайсет процента, защото ставаш гроги. Ниският процент пречи на умствената дейност. Но нощем, когато все едно човек спи, можеш да понамалиш частичното кислородно налягане. Има опасност, разбира се. Да не го намалиш прекалено. Ямагиши напоследък е стигнал до четиринайсет процента, защото иска да живее вечно. В резултат на това до обед не е съвсем в ред.
— Аз съм си такава откакто се помня, при пълни двайсет процента — засмя се Ели.
— Напоследък опитва с ноотропни вещества, за да компенсира виенето на свят. Сещаш се, от рода на пирацетама. Определено подобряват паметта. Не знам дали всъщност правят човек по-умен, но така казват. Затова Ямагиши гълта ужасно количество ноотропици и не диша достатъчно кислород нощем.
— Да не би да се държи като куку?
— Като куку ли? Не знам. Не познавам толкова много деветдесет и две годишни първокласни военнопрестъпници.
— Ето защо всеки експеримент трябва да е под контрол — каза тя.
Хадън се засмя.
Дори в тази напреднала възраст Ямагиши беше съхранил изправената стойка, придобита през дългогодишната му служба в Имперската армия. Беше дребен човек, съвсем оплешивял, с тънки бели мустачки и невъзмутимо добродушно изражение на лицето.
— Тук съм заради бедра — обясни той. — Знам за рак, за дълъг живот, но съм тук заради бедра. На моя възраст кости чупят лесно. Барон Цукума умря като пада от негов футон на татами. Половин метър пада. Половин метър. И кости чупят. На нула g кости не чупят.
Звучеше съвсем смислено.
Имаше някои кулинарни компромиси, но вечерята се оказа изненадващо елегантна. Безтегловното хранене бе наложило известни технологични въведения. Блюдата бяха с капаци, а чашите за вино — запечатани и със сламки. Храни като фъстъци и сух корнфлейк тук бяха забранени.
Ямагиши я подкани да си вземе от хайвера. Това бе една от малкото западняшки храни, чиято цена на Земята е по-скъпа от цената на пренасянето й в орбита. Сцеплението между отделните зрънца на хайвера беше щастливо обстоятелство, прецени Ели. Представи си флотилия от зрънца, летящи всяко в самостоятелна орбита из коридорите на орбиталния санаториум. Изведнъж се сети, че собствената й майка също се намираше в санаториум, няколко нива в скалата по-скромен от този. Ориентирайки се по Великите езера, които сега се виждаха през прозореца, всъщност тя можеше точно да посочи къде се намира майка й в момента. Значи можеше да прекара две денонощия в околоземна орбита, дърдорейки си с двама лоши милиардери, а не можеше да намери петнадесет минутки време да звънне на майка си? Закле се да й се обади веднага, щом се върне край Кокосовия плаж. Едно комюнике от околоземна орбита щеше да бъде прекалена новост, прецени тя, за старческия санаториум в Джейнсвил, Уисконсин.