Смятаме, че ще минат месеци — може би години — преди американското усилие отново да тръгне по пистата. И не допускаме, че руснаците ще го постигнат дотогава. Япония се оказва единствената възможност. Не е необходимо да го обявяваме веднага. Не е необходимо да обявяваме веднага, че активираме Машината. Просто извършваме изпитания на компонентите.
— И можете ли сами да вземете такова решение?
— О, всичко това е напълно в границите на така наречените ни възложени отговорности. Смятаме, че за шест месеца можем да стигнем до етапа, в който се намираше Машината в Уайоминг преди аварията. Трябва, разбира се, да бъдем много внимателни да не допуснем саботаж. Но ако компонентите са в ред, смятам, че и Машината ще е в ред. В Хокайдо е доста трудно да се проникне. След това, когато всичко е готово, можем да предложим на Световния консорциум за Машината да направим опит. Ако екипажът желае, обзалагам се, че Консорциумът ще е за. Как смятате, Ямагиши сан?
Ямагиши не го слушаше в момента. Той тихо си тананикаше „Свободно падане“. Това беше последният музикален хит, в който се описваше живо как човек се отдава на страстта в околоземна орбита. Когато му повториха въпроса, каза, че не знаел всички думи.
Хадън продължи без притеснение:
— Разбира се, някои от компонентите ще трябва да се повъртят, похвърлят от високо или каквото е там. Но тъй или иначе трябва да минат предписаните им изпитания. Смятам, че тези подробности няма да ви изплашат. Лично, имам предвид.
— Лично? Откъде сте сигурен, че заминавам? Първо, никой още не ме е поканил официално, а освен това има много нови фактори.
— Вероятността Комисията по избора да ви покани е много висока, а президентът ще подкрепи кандидатурата ви. И то с ентусиазъм. Е, хайде — ухили се той. — Нали не искате да прекарате остатъка от живота си в глухата провинция?
Над Скандинавия и Северно море беше облачно, а Ламанш бе покрит с тънка, почти прозрачна паяжина мъгла.
— Да, вие отивате. — Ямагиши, изправен на крака и с изпънати край хълбоците си ръце, й направи дълбок поклон. — От името на двайсет и два милиона служители в корпорациите, които са под мой контрол, радвам се, че се запознахме.
Дремеше на пресекулки в спалната кабинка, която й отредиха. Беше привързана хлабаво за две от стените, за да не може, ако се обърне насън при нула g, да се удари в нещо. Събуди се, когато всички изглежда още спяха и с помощта на няколко ръкохватки се добра до големия прозорец. Бяха над нощната страна. Земята бе потънала в мрак, с изключение на тънки плетеници от светлина, блед опит на човешката раса да превъзмогне тъмнината, когато планетата й е извърнала гръб към Слънцето. След двадесет минути, когато Слънцето изгря, тя вече бе решила, че ако я поканят, ще каже „да“.
Хадън се бе озовал зад нея и леко я стресна.
— Изглежда страхотно, признавам. Тук съм от години и все още ми се струва страхотно. Но не ви ли дразни това, че около вас има космически кораб? Разбирате ли, съществува едно усещане, което никой не е изпитал досега. Ти си в космически скафандър. Няма никакви кабели, никакъв кораб наблизо. Да речем, Слънцето е зад теб и отвсякъде си обкръжен от звезди. Примерно, Земята е под теб. Или някоя друга планета. Аз бих предпочел приказния пръстен на Сатурн. Ти си там, носиш се в пространството, наистина сам с космоса. Космическите костюми днес могат да ти осигурят достатъчно консумативи за няколко часа. Корабът, който те е пуснал, отдавна си е заминал. Може би ще се срещнат с теб след час. Може би не.
Най-добре би било, ако корабът никога не се върне. Последните ти часове, заобиколен от космос, звезди и светове. Ако имахте неизлечима болест или бяхте решила да си подарите наистина изискано опрощение, бихте ли го пропуснала?
— Сериозно ли говорите? Искате да… продадете тази схема на пазара?
— Е, за пазара може и да е малко рано. Може би още не е готова. Да речем, че й правя тест за пригодност.
Бе решила да не казва на Хадън за решението си, а и той не я попита. По-късно, когато „Нарния“ започна маневрите си за скачване с „Матусал“, Хадън я отведе настрана.
— Говорехме, че Ямагиши е най-старият човек тук. Значи, ако става дума за постоянно пребиваващите — нямам предвид персонала, астронавтите и танцуващите момиченца, — аз съм най-младият тук. Знам, че съм крайно заинтересован от отговора, но действително съществува вероятност нулевата гравитация да ме запази жив в продължение на векове. Разбирате ли, подложил съм се на изпитание за безсмъртие.