Ели забеляза два силуета, които се появиха на люка на покрива на съседната обсерватория. Лицата им бяха прикрити с визьори. Бяха облечени в синьо-сивкави ватирани брони от средновековна Япония. Понесли дървени тояги, по-високи от тях самите, двамата се поклониха един на друг и в следващия половин час се нападаха и парираха ударите си. Започна да отговаря на репортерите малко разсеяно: вниманието й бе приковано в спектакъла, разиграващ се пред очите й. Изглежда никой друг не забеляза. Тоягите май бяха доста тежки, защото церемониалната битка протичаше много бавно, сякаш бяха някакви воини, излезли от океанските дълбини.
Познавала ли е доктор Луначарски и доктор Сухавати много години преди да се получи Посланието? Какво й е мнението за доктор Еда? А за Ши? Какво мисли за тях, за научните им постижения? Дали ще се разбират добре помежду си? Тя наистина изпитваше възхита от това, че е станала член на такъв отбран екип.
Какво смята за качеството на японските компоненти? Би ли споделила впечатленията си от аудиенцията, която петимата бяха имали с император Акихито? Дали техните беседи с шинтуистки и будистки лидери е част от общото усилие на проекта „Машина“ да се обхванат възгледите на световните религиозни водачи преди Машината да бъде активирана, или само проява на куртоазия към Япония като страна-домакин? Смята ли, че е възможно устройството да се окаже Троянски кон или Адска машина? В отговорите си Ели се стараеше да бъде учтива, лаконична и непротиворечива. Представителят на отдела за връзки с обществеността към проекта „Машина“, който я придружаваше, остана видимо доволен.
Интервюто изведнъж прекъсна. Главният редактор й каза, че желаят на нея и на колегите й пълен успех. Остават с очакването, че ще могат да я интервюират след завръщането им. Надяват се, че след това ще посещава Япония често.
Домакините се усмихваха и кланяха. Бронираните воини се бяха прибрали през люка. Видя хората от охраната, шарещи с поглед, зад разтворената врата на конферентната зала. Докато излизаха, попита жената-репортер за сцената от средновековна Япония.
— О, да — отвърна й тя. — Те са астрономи от Крайбрежната гвардия. Практикуват „Кендо“ всеки ден по обед. По тях можеш да си сверяваш часовника.
Ши се бе родил по време на Великия поход и се бе сражавал с Гоминдана като младеж, през Революцията. Служил бе като офицер от разузнаването в Корея и бе израсъл до отговорния пост ръководител на китайските стратегически технологии. Но по време на Културната революция беше публично низвергнат и осъден на изгнание, въпреки че след това го реабилитираха с фанфари.
Едно от престъпленията на Ши в очите на Културната революция се беше оказало възхищението му към конфуцианските добродетели и особено към един пасаж от „Великото учение“, който преди, в продължение на векове, всеки китаец с елементарно образование знаел наизуст. Тъкмо на този пасаж, бе изтъквал Сун Ят Сен, се основаваше неговото национал-революционно движение от началото на века:
„Древните, като пожелали да заблести бляскавата добродетел из цялото Царство, първо подредили добре своите княжества. Като пожелали да подредят добре своите княжества, първо оправили отношенията в семействата си. Като пожелали да оправят отношенията в семействата си, първо усъвършенствали характерите си. Като пожелали да усъвършенстват характерите си, първо укрепили сърцата си. Като пожелали да укрепят сърцата си, първо се устремили към искреност в помислите си. Като пожелали искреност в помислите си, първо разширили неимоверно познанието си. Това разширяване на познанието лежи в изследването на нещата.“
Така, вярвал Ши, преследването на познанието е в основата на благополучието на Китай. Но червеногвардейците смятали друго.
По време на Културната революция Ши бил въдворен като обикновен труженик в една бедна селска комуна в провинция Нингшиа, край Великата китайска стена, район с богата ислямска традиция — където, докато орал някакво каменисто и безплодно поле, изровил от земята красиво орнаментиран бронзов шлем от династия Хан. След като мястото му в държавното ръководство било възстановено, интересът му се насочил от стратегическите въоръжения към археологията. Културната революция се опитала да изкорени 5000-годишната непрекъсната китайска културна традиция. Ши поел отговорността да изгради мостове към миналото на страната. С времето изцяло се посветил на мащабните разкопки на некропола Шиан.