— Ах, научният скептицизъм.
Игуменът се усмихна с усмивка, която се стори триумфална на Ели. Невинна, почти детинска.
— За да общуваш с един камък, трябва да станеш по-малко… ангажиран. Не трябва да мислиш много или да говориш. Когато казвам, че мога да общувам с един камък, нямам предвид думите. Християните казват: „В началото бе словото“. Но аз говоря за общуване, което е много по-ранно, много по-фундаментално от това.
— Само евангелието на свети Йоан споменава за това — намеси се Ели малко педантично, както й се стори, след като думите се изнизаха от устата й. — По-ранните евангелия не казват нищо такова. Това е просто притурка от по-ранната гръцка философия. Какво предсловесно общуване имахте предвид?
— Въпросът ви е съставен от думи. Искате да опиша с думи неща, което няма нищо общо с думите. Чакайте да помисля. Има една японска приказка, наречена „Сънят на мравките“. Действието се развива в царството на мравките. Приказката е дълга и сега няма да ви я разказвам. Но смисълът на цялата приказка е в това: за да разбереш езика на мравките, трябва да станеш мравка.
— Езикът на мравките е химически — каза Луначарски и изгледа хитро игумена. — Те оставят специфични молекулярни следи, за да опишат пътя, който са изминали, докато намерят храната. За да разбера езика на мравките, ми е необходим газов хроматограф или масов спектрометър. Не ми трябва да ставам мравка.
— Вероятно това е единственият ви познат начин да станете мравка — парира го игуменът, без да поглежда към никого. — Кажете ми, защо хората изучават знаците, оставени от мравките?
— Ами — обади се Ели — предполагам, че според ентомолога той иска да разбере мравките и тяхното общество. Учените изпитват удоволствие да разбират нещата.
— Това е просто друг начин да се каже, че обичат мравките.
Тя потръпна.
— Да, но тези, които субсидират ентомолозите, казват друго. Казват, че е, за да се контролира поведението на мравките, за да се накарат да напуснат къща, в която са нахлули, да речем, или за да се разбере биологията на почвата за земеделие. Това изследване може да осигури алтернатива на пестицидите. Предполагам, че и в това ще намерите някаква любов към мравките — подхвърли Ели замислено.
— Но тук е замесен и нашият собствен интерес — включи се Луначарски. — Пестицидите са отровни и за нас самите.
— Защо говорите за пестициди при такава вечеря? — прекъсна ги рязко Сухавати от другата страна на масата.
— Друг път ще сънуваме съня на мравките — промълви меко игуменът към Ели. Съвършената му, невъзмутима усмивка отново проблясна.
С помощта на дългите един метър кокили те се доближиха до малката си флотилия от автомобили, докато жените и обслужващият персонал се усмихваха и им се кланяха церемониално. Ели и Ши видяха как игуменът влезе в лимузината си с неколцина от японските им домакини.
— Попитах го, като може да говори с камъни, може ли да говори и с мъртвите — каза й Ши.
— И какво ти отговори?
— Каза, че мъртвите са лесни. Трудно му било с живите.
Глава 18
Свръхунификация
Сигурно бяха избрали Хокайдо заради суровостта, с която се славеше. Климатът тук изискваше необичайна дори за японските стандарти строителна техника, а островът освен това бе дом на айну, космати туземци, към които повечето японци все още изпитваха презрение. Зимата тук беше сурова като в Минесота или Уайоминг. Хокайдо създаваше известни транспортни затруднения, но бе отдалечен в случай на катастрофа, тъй като е физически отделен от останалите японски острови. Но съвсем не беше изолиран след построяването на петдесет и един километровия транспортен тунел, който го свърза с Хоншу: най-дългия тунел под морето в света.
Хокайдо изглеждаше достатъчно безопасен за изпитание на отделните компоненти на Машината. Но бе изразена загриженост за същинското сглобяване на Машината там. Както красноречиво показваха планините, които обграждаха комплекса, районът вреше от прясна вулканична дейност. Едно от възвишенията нарастваше с по метър дневно. Дори руснаците — остров Сахалин се намираше само на четиридесет и три километра разстояние, отвъд Соя или протока Ла Перуз — изказаха някои опасения по този повод. Но доколкото изобщо знаеха, ако Машината се взривеше при активиране, тя би могла да пръсне Земята, дори да я построят и на обратната страна на Луната. При оценката на рисковете, ключов фактор се оказа самото решение Машината да се построи — къде точно щеше да стане това, бе въпрос от второстепенно значение.