— Времето, необходимо да се занимаваш с физика, е лукс — говореше той на Ели. — Има толкова много хора, които могат да направят същото, стига да им бъде дадена възможност. Но ако ти се налага да обикаляш по улиците за храна, няма да ти остава достатъчна време за физика. Моят дълг е да подобря условията на живот за младите учени в страната ми.
Докато бавно се превръщаше в национален герой на Нигерия, той все по-често открито се изказваше против корупцията, против незаслуженото раздаване на титли, за необходимостта от честност в науката, както и във всички житейски сфери, за това колко велика би могла да стане Нигерия. Подчертаваше, че населението й е колкото САЩ в двадесетте години. Страната е богата на ресурси, а многобройните й култури са нейната сила. Ако Нигерия успее да преодолее проблемите си, твърдеше той, тя би могла да се превърне в маяк за останалия свят. Търсейки изолация във всички други неща, по тези проблеми той се изказваше открито. Мнозина нигерийски мъже и жени — мюсюлмани, християни и анимисти — приемаха възгледите му съвсем насериозно.
От всички черти в характера на Еда вероятно най-забележителна беше скромността му. Рядко споделяше мнението си. Отговорите му на най-преките въпроси бяха лаконични. Само в трудовете му — или в откритите му изказвания, след като човек го опознаеше добре — можеше да се усети дълбочината на ума му. Сред всичките спекулативни разсъждения за смисъла на Посланието и на Машината, и какво ще стане, след като тя бъде активирана, Еда бе споделил единствено следния коментар: в Мозамбик имало поговорка, че маймуните не говорят, защото знаят, че ако промълвят една дума, веднага ще дойде някой човек и ще ги накара да заработят.
При толкова словоохотлив екипаж беше странно, че сред тях бе такъв мълчаливец като Еда. Както и мнозина други, Еда беше особено внимателен и при най-безобидните си изказвания. По-ранната, частично успешна версия на теорията си за свръхунификацията определяше като „куп глупави грешки“. Беше около тридесет и пет годишен и по единодушното мнение на двете дами, Ели и Деви — опустошително привлекателен. Освен това имаше щастлив брак с една жена. Тя, с децата им, в момента се намираше в Лагос.
Една платформа, изградена от стръкове бамбук, специално отглеждан за подобни цели, бе украсена, окичена и просто отрупана с безброй гирлянди от разноцветна хартия. Непрекъснато прииждаха млади мъже и жени и трупаха странната украса. Празникът Танабата е уникален японски ритуал в чест на любовта. По многобройните, окачени по улиците платна, както и на открита сцена, се показваха главните епизоди на легендата: влюбили се две звезди, но били разделени от Млечния път. Само веднъж в годината, на седмия ден от седмия месец по лунния календар, двамата влюбени могат да се срещнат — и то, ако не вали дъжд. Ели погледна към кристалната синева на това алпийско небе и пожела щастие на влюбените. Звездата-младеж, според легендата, бе японски пастир и се символизираше от звездата-джудже А7 от съзвездието Алтаир. Девойката била тъкачка и се представяше от Вега. За Ели бе забавно съвпадение това, че Вега е централен персонаж на японския празник няколко месеца преди Машината да се активира. Легендата бе с китайски произход и Ши беше споменал тъкмо за нея преди години, на първата конференция на Световния консорциум за Посланието в Париж.
В повечето големи градове празникът Танабата отмираше. Уговорените бракове отдавна бяха престанали да бъдат норма и приказката за мъката на разделените влюбени не дърпаше вече чувствителна струна, както някога. Но на няколко места — в Сапоро, Сендай и още някои — празникът с всяка година ставаше все по-популярен. В Сапоро той се изживяваше с особена горчивина, заради все още разпространената неприязън към бракове между японци и хора от народността айну. Тук, на острова, се вихреше същинска домашна индустрия с услуги на детективи, които срещу скромно заплащане проучваха родословието на евентуалните годеници на децата. Произходът от айну се смяташе принципно за неприемлив. Упрекът на Деви, която все още помнеше младия си съпруг отпреди толкова години, бе унищожителен. Еда несъмнено също се бе натъквал на подобни предразсъдъци в живота си, но си мълчеше.
Празникът Танабата в Сендай на остров Хоншу бе в момента основната тема по японската телевизия, сега, когато хората рядко можеха да видят с просто око Алтаир или Вега. Тя се чудеше дали веганците ще продължат да излъчват Посланието към Земята вечно. Отчасти и затова, че Машината се довършваше в Япония, телевизионните коментатори отделяха специално внимание на темата, в контекста на празника Танабата. Но „Петимата“, както ги наричаха напоследък, не трябваше да се явяват по японската телевизия и пребиваването им тук, в Сапоро, не беше станало публично известно. Въпреки това хората бързо разпознаваха Еда, Сухавати и нея. Докато крачеха обратно по алеята Обори, минувачите наоколо ги поздравяваха с аплаузи. Тук и там ги посрещаха с поклон. Тонколоните пред един музикален магазин гърмяха рок парче, познато на Ели. Казваше се „Искам да отлетя от теб“, изпълняваше се от група чернокожи, наречена „Бял шум“. Под следобедното слънце край алеята се излежаваше старо куче с влажни очи. Когато тя го приближи, умореният пес лениво й махна с опашка.