Въпреки че извънземните нямаше как да знаят точното тегло на всеки член от екипажа, те бяха определили съвсем точно масата на всеки машинен компонент и цялата допустима маса. Оставаше твърде малко за екипировка от земен произход. Този факт преди няколко години бе изтъкван като аргумент екипажът да се състави само от жени, за да може да се увеличи допустимото тегло на екипировката. Но това предложение бе отхвърлено като фриволно.
Място за космически скафандри нямаше. Можеха само да се надяват, че веганците не са забравили за склонността на човешките същества да дишат кислород. При фактическата липса на екипировка, с техните културни различия и неизвестното направление на пътешествието, бе ясно, че мисията е заредена с огромен риск. Световната преса често обсъждаше този проблем. Самите Петима — никога.
Настояваха екипажът да вземе със себе си всевъзможни миниатюрни камери, спектрометри, свръхпроводникови свръхкомпютри и микрофилмови библиотеки. Във всичко това имаше и нямаше смисъл. На борда на Машината липсваха каквито и да е принадлежности за спане, за готвене или за тоалет. Можеха да си вземат едва минимално количество провизии, натъпкани из джобовете на пилотските им комбинезони. Деви трябваше да носи със себе си куфарче с най-необходими медицински принадлежности. Що се отнася до самата нея, Ели не смяташе да си носи четка за зъби или допълнителен чифт бельо. Ако могат да ме откарат на един стол до Вега, смяташе тя, сигурно ще бъдат в състояние да ми осигурят каквото е необходимо. Ако й потрябва камера, отвърна Ели на ръководителите на проекта, просто ще помоли веганците да й услужат с някоя.
Неколцина изразиха сериозно мнение, че петимата трябва да пътуват голи; след като облеклото не беше предписано, не трябвало да се включва, защото можело по някакъв начин да увреди на функционирането на Машината. Това развесели Ели и Деви, както и останалите. Изтъкнаха, че няма изрично предписание против облеклото, широко застъпен човешки обичай, както беше видно от репортажа на Олимпийските игри. Веганците знаят, че носим дрехи, протестираха Ши и Виджи. Единствените ограничения се отнасяха до общата маса. Ами тогава да си махнем ли и зъбните мостове и да си оставим очилата, питаха те. Мнението на екипажа надделя, отчасти защото толкова много нации, свързани с проекта, не желаеха той да завърши толкова неестетично. Но спорът предизвика изблици на вулгарен хумор в пресата, сред техниците и Петимата.
— Между другото — подхвърли Луначарски, — не е изрично указано, че трябва да отидат човешки същества. Сигурно могат да намерят и пет шимпанзета да им свършат работата.
Казваха й, че дори една двуизмерна снимка на чуждопланетна машина може да се окаже безценна. А я си представи снимка на самите чуждопланетни? Нека все пак да премисли и да вземе камера. Дер Хеер, който сега се намираше в Хокайдо начело на голяма американска делегация, й каза да се държи по-сериозно. Залогът е прекалено голям за… Но тя го сряза с толкова убийствен поглед, че той прекъсна изречението си по средата. Знаеше какво щеше да добави — за детенщини. Удивително, но самият дер Хеер се държеше така, сякаш той беше уязвената страна в личната им връзка. Сподели всичко това с Деви, която в случая не изпита пълна симпатия към нея. Дер Хеер, каза тя, бил „много сладък“. В края на краищата Ели се съгласи да вземе свръхминиатюризирана видеокамера.
В списъка на предметите, който проектът изискваше да попълни, в графата „лични вещи“ тя вписа: „Палмов лист един брой — 0,811 кг“.
Накараха дер Хеер да я вразуми.
— Знаеш, че има великолепна система за инфрачервено снимане, която можеш да вземеш, тежи само седемстотин грама. Защо държиш да мъкнеш клон от дърво?
— Лист. Палмов лист. Знам, че си отрасъл в Ню Йорк, но би трябвало да знаеш какво е палма. От „Айвънхоу“. Не си ли го чел в училище? По времето на кръстоносците поклонниците, когато са се отправяли на далечен път към Светите земи, на връщане са си вземали по един палмов лист, за да докажат, че са били там. Искам го, за да поддържам духа си. Не ме интересува колко са напреднали. Земята е моята Свята земя. Ще им занеса палмов лист, за да им покажа откъде идвам.