Дер Хеер само поклати глава. Но когато обясни основанията си пред Виджи, той каза:
— Това напълно го разбирам.
Ели помнеше притеснението на Виджи, споделено в Париж за дрожката, изпратена в затънтеното селце. Но не това бе тревогата й. Знаеше, че палмовото листо й е нужно за друго. Трябваше й нещо, което да й напомня за Земята. Боеше се, че може да се изкуши да не се върне.
В деня преди активирането на Машината получи малък пакет, доставен в апартамента й в базата в Уайоминг и донесен спешно от куриер. Липсваше обратен адрес, както и бележка или подпис вътре. Пакетът съдържаше златен медальон на верижка. Евентуално можеше да се използва като махало. На двете му страни имаше гравирани надписи, с дребен, но четлив шрифт. Единият гласеше:
На обратната страна прочете:
Ето какво отговарят защитниците на Спарта на военачалника на римската армия: „Ако си бог, не ще нараниш онези, които не са ти причинили зло. Ако си човек, тръгни в атака — и ще срещнеш мъже, равни на теб по сила.“ И жени.
Разбра кой й го е изпратил.
На другия ден, Деня на активирането, проведоха анкета със старшия състав на проекта какво смятат, че ще се случи. Повечето смятаха, че няма да се случи нищо, Машината няма да се задейства. Малцина мислеха, че Петимата някак много бързо ще се озоват в системата на Вега, въпреки всякаква теория на относителността. Други предполагаха какво ли не — че Машината е транспортно средство за изследване на слънчевата система, че е най-скъпо струващата играчка-шега в човешката история, че е класна стая, машина на времето или галактическа телефонна будка. Един учен написа; „На тяхно място в столовете бавно ще се материализират пет гадни чудовища със зелени люспи и остри зъби.“ От всички отговори този беше най-близо до сценария за Троянския кон. Само един написа: „Адска машина“.
Имаше нещо като церемония. Произнесоха се слова. Поднесоха храна и напитки. Хората се прегръщаха. Някои плачеха тихо. Скептиците бяха малко. Долавяше се, че ако изобщо нещо се случи при Активирането, откликът щеше да бъде гръмотевичен. Стаена радост бе изписана на лицата на мнозина от изпращачите.
Ели успя да се свърже със санаториума, за да каже довиждане на майка си. Произнасяше думите в слушалката в Хокайдо, а в Уисконсин се генерираше същият звук. Но отговор не последва. Сестрата й обясни, че майка й възстановява някои двигателни функции на поразената от удара страна. Скоро щяла да може да произнася по няколко думи. След обаждането Ели се почувства почти обнадеждена.
Японските техници си бяха сложили на главите хачимаки, памучни ленти, с които традиционно се превързват челата преди умствено, физическо или духовно усилие, особено преди битка. Върху лентите беше отпечатана проекция на земния глобус. Никоя нация нямаше доминираща позиция.
Липсваха помпозни изявления на държавни глави. Слава Богу, доколкото можеше да прецени, никой не размахваше байраци. Държавни глави изпратиха кратки изявления на видеокасети. Според Ели, обръщението на президента беше много хубаво:
„Това не е реч, нито думи за сбогом. Просто «до скоро». Всеки от вас предприема това пътуване от името на един милиард човешки души. Вие представлявате всички хора на планетата Земя. Ако бъдете прехвърлени на някакво друго място, гледайте заради всички нас — не само като учени, а всичко, което можете да научите. Вие представлявате целия човешки вид, неговото минало, настояще, бъдеще. Каквото и да се случи, мястото ви в историята е сигурно. Вие сте герои на нашата планета. Говорете от името на всички нас. Бъдете мъдри. И… се върнете.“
Няколко часа по-късно, за пръв път, те влязоха в Машината — един по един, през малък люк. Вътре светнаха съвсем приглушени светлини. Дори след като Машината бе окончателно сглобена и преминала през всички предписани изпитания, имаше опасения да не би Петимата да влязат преждевременно. Част от персонала на проекта се бояха, че само като седнат в креслата, Машината ще се задейства, въпреки че бензелите са неподвижни. Но ето ги, вече седяха, а сега засега не ставаше нищо необичайно. За пръв път тя се облегна, малко предпазливо, в меката пластмасова тапицерия. Искаше й се да е кретон. Кретоновата тапицерия щеше да стои чудесно на тези кресла. Но дори това щеше да бъде форма на национално изтъкване. Пластмасата изглеждаше по-модерно, по-научно, по-сериозно.