На огромно разстояние пред себе си Ели различи смътна светла точица, която бавно започна да увеличава яркостта си. Синкаво-бяло излъчване изпълни вътрешността на додекаедъра. Тя различи отблясъци по черните ербиеви цилиндри, чието въртене почти бе замряло. Въпреки че пътуването им не беше продължило повече от петнадесет минути, контрастът между потиснатата, сдържана сумрачна светлина през по-голямата част от този интервал и зашеметяващата яркост пред тях беше поразителен. Те се понесоха вихрено към нея, изхвърчаха като куршум през тунела и се срутиха в нещо, което приличаше на обикновен космос. Пред тях изгря синкаво-бяло слънце, неимоверно близко. Ели тутакси разбра, че това е Вега.
Въздържа се да погледне към нея през дългофокусния обектив. Беше глупост да се направи това дори към Слънцето, далеч по-студена и тъмна звезда. Но измъкна къс бяла хартия, намести го във фокусната равнина на лещата и получи ярко изображение на звездата. Веднага забеляза две големи групи петна върху слънцето, сянка от материята в равнината на пръстена. Остави камерата, протегна ръка с издадена длан, за да прикрие диска на Вега и бе възнаградена с гледката на брилянтно удължен венец около звездата; до този момент той беше скрит от яркия блясък на Вега.
Все още с протегната длан, Ели огледа пръстена отломъци, който обграждаше звездата. Характерът на системата Вега бе предизвикал световни спорове още в момента, когато засякоха Посланието с простите числа. Действайки от името на цялата астрономическа общност на планетата Земя, тя се надяваше, че не допуска сериозни грешки. Засне гледката на видеолента с ф-стопове и рамкови скорости. Бяха изникнали почти в равнината на пръстена, в околозвездна кухина, лишена от отломъци. Различаваше бледи цветни оттенъци сред пръстените, но не и отделни частици. Ако приличаха на пръстените на Сатурн, частица с няколко метра големина щеше да изглежда като гигант. Но може би пръстените на Вега бяха съставени само от прашинки, късчета камъни и капчици лед.
Тя се извърна да погледне назад, откъдето се бяха появили, и видя черно поле — кръгла чернота, по-черна от черно кадифе, по-черна от нощното небе. Засенчваше заслонената страна от пръстеновидната система на Вега, която иначе — като изключим този мрачен зев — се виждаше ясно. След като се вгледа по-съсредоточено през окуляра, стори й се, че забеляза тънки светлинни нишки, които изхвърчаха от самия център на черния кръг. Разсейваща се радиация? Не, дължината на вълната щеше да бъде прекалено голяма. Или светлината от планетата Земя все още се изливаше през тръбата? От другата страна на тази чернота се намираше Хокайдо.
Планети. Къде бяха планетите? Ели огледа плоскостта на пръстена с дългофокусния обектив, опитвайки се да забележи реещи се в него планети — или поне нещо, което можеше да прилича на дом за съществата, изпратили Посланието. Сред всяка пролука между пръстените се вглеждаше да забележи въртящ се свят, чието гравитационно увличане би могло да разчисти потоците прах. Но не забеляза нищо.
— Не можеш да намериш планети ли? — попита я Ши.
— Няма. Мернах няколко по-едри комети наблизо. Виждам им опашките. Но нищо, което да прилича на планета. Отделните пръстени трябва да са хиляди. Доколкото мога да преценя, всички те са съставени от дребни частици. Черната дупка изглежда е отворила голям зев сред пръстените. Ние сега сме в него и бавно се въртим в орбита около Вега. Системата е твърде млада — само на няколкостотин милиона години — и някои астрономи смятат, че е прекалено рано тук да се появят планети. Но тогава откъде е дошло предаването?
— Може би това не е Вега — предложи Виджи. — Може би нашият сигнал идва от Вега, но тунелът отвежда до друга звездна система.
— Може би, но е много странно съвпадение, че другата звезда има същата цветова температура като Вега — виж, синкавият й цвят се усеща с просто око — и същата пръстеновидна система от дребни отломъци. Вярно е, че от блясъка не мога да различа съзвездията. Но все пак залагам десет към едно, че това е Вега.
— Но тогава къде са те? — попита Деви.
Ши, чието зрение беше остро, се бе загледал нагоре — през органосиликатната матрица, през петоъгълните панели, в небето високо, над равнината от пръстени. Не казваше нищо, но Ели проследи погледа му. Там наистина имаше нещо, проблясваща на слънчевата светлина и с видимо ъгловати очертания. Тя се взря през дългия обектив. Беше някакъв огромен неправилен полиедър, всяка от хилядите стени на който бе увенчана с… някакви кръгове? Дискове? Чинии? Купи?
— Ето, Киаому, погледни през това. Какво виждаш?