Освен това Ели се надяваше да изследва няколко близки звезди за възможни сигнали с разумен произход. С усъвършенстваната от нея система за прихващане ставаше възможно да се засече радиоизточник от планета, подобна на Земята, дори да се намира на няколко светлинни години разстояние. А едно развито общество, решило да се свърже с нас, несъмнено би било способно на много по-мощно енергийно излъчване, отколкото човечеството. Ако Аресибо, като радарен телескоп, можеше да излъчи един мегават енергия към определен участък в пространството, то тогава една цивилизация, съвсем малко по-напреднала от нас, би могла, мислеше си тя, да излъчва по сто мегавата или повече. Ако те преднамерено излъчваха сигнал към Земята от телескоп с размерите на Аресибо, но със стомегаватов излъчвател, Аресибо щеше да ги засече буквално навсякъде в рамките на Млечния път. Замисляйки се внимателно, Ели с изненада установи, че това, което беше направено в търсенето на извънземен разум, е далеч по-малко от възможното. Струваше й се, че ресурсите, отделени на този въпрос, са нищожни. А лично тя трудно би посочила някой по-значим научен проблем.
Сред местното население радиоастрономическият комплекс Аресибо беше известен като „Ел Радар“. С общо взето неясно предназначение, той осигуряваше над сто работни места, от които тук страшно се нуждаеха. Местните млади жени страняха от мъжете-астрономи, които човек можеше да види почти по всяко време на денонощието, изпълнени с енергия, да крачат нервно по железобетонната пътека, обикаляща периферията на огромната чиния на телескопа. Затова те насочиха цялото си внимание към новопристигналата Ели. И макар в началото това да не й се стори съвсем отблъскващо, скоро започна да й пречи да си прави пълноценно изследванията.
Местността наоколо беше изключително красива. По здрач, през прозорците на контролната кула, зад трите огромни пилона, от които висяха захранващите кабели и инсталираните наскоро нейни мазерни системи, тя се заглеждаше към плъзналите по зъберите около долината буреносни облаци. На върха на всеки пилон нощем примигваше червена светлина, предупреждение за някой заблуден самолет, случайно озовал се в този район, далече от всякакъв въздушен трафик. В четири часа сутринта излизаше да подиша чист въздух и озадачена се вслушваше в мощния хор на хилядите местни сухоземни жаби, наричани „кокуи“ по подражание на жалостивия им вик.
Част от астрономите живееха близо до Обсерваторията, но изолацията, непознаването на испанския език и липсата на опит в контакта с каквато и да е друга култура караше тях и жените им да се чувстват самотни и отчуждени. Друга част бяха решили да живеят във военновъздушната база Рейми, известна с единственото англоезично училище в околността. Но Рейми се намираше на 90 минути път с кола, а това усилваше у тях чувството на изолираност. Заради непрестанните заплахи от страна на пуерториканските сепаратисти, погрешно убедени, че Обсерваторията има някакво важно военно предназначение, се чувстваха на ръба на истерията.
Чак след няколко месеца Валириън ги посети за пръв път. Официалният повод на посещението му беше да изнесе лекция, но Ели разбираше, че част от намеренията му бяха да разбере как се развиват нейните неща и да й осигури един вид психологическа подкрепа. Изследванията й вървяха много добре. Беше открила нещо, наподобяващо междузвезден молекулярен небулозен комплекс, и бе успяла да засече много ясен масив от данни за радиоизлъчването на пулсара в центъра на Мъглявината на Рака. Дори бе успяла да проведе най-прецизното до този момент проучване за сигнали от няколко дузини по-близки звезди, но без положителни резултати. Сред данните се долавяха един-два случая на подозрителна регулярност. Тя отново бе насочила наблюдението си над въпросните звезди, но не можа да открие нищо извън обичайното. Когато наблюдаваш достатъчно количество звезди, земната интерференция или случайно насложилият се шум може на моменти да накара сърцето ти да заподскача. Успокояваш се и проверяваш отново. Ако подозрителният шум не се повтори, приемаш го за лъжлив. Тази дисциплинираност на духа беше от съществено значение, ако искаше да запази душевното си равновесие пред лицето на онова, което търсеше. Решена бе да гледа на този вид проучвания колкото може по-здравомислещо, без при това да я напуска предчувствието за чудо, което я тласкаше към проблема.