Останалите досущ приличаха на риби. Перките на Деви бляскаха прозрачни. Беше загадъчно и интересно, леко чувствено. Надяваше се това да продължи, за да може да го осмисли. Но дори въпросът, на който търсеше отговор, й убягваше. О, да дишат топла вода, помисли си. Какво ли още има да им измислят?
Ели се събуди с толкова объркано чувство за ориентация, че граничеше със световъртеж. Къде се намираше? Във Уисконсин, в Пуерто Рико, в Ню Мексико, в Уайоминг или в Хокайдо? В Малайския пролив? После си спомни. Не бе съвсем ясно къде точно в рамките на 30 000 светлинни години околовръст галактиката Млечен път се бяха озовали. Може би извечния спомен за липсата на ориентация. Въпреки главоболието си, Ели се засмя. Деви, която спеше до нея, се размърда. Сигурно заради леко полегатия склон на плажа — те бяха обиколили на около километър разстояние от мястото, където се озоваха вчерашния следобед, но не намериха следи от обитатели — пряката слънчева светлина все още не я бе достигнала. Ели бе спала върху пясъчна възглавница. Деви, току-що събудила се, бе спала с глава, положена върху навития пилотски костюм.
— Не мислиш ли, че една култура, свикнала на меки възглавници, е доста бъзлива? — попита я Ели. — Тия, дето си оставят нощем главите в дървен хомот, вървят по-скъпо.
Деви се засмя и й пожела добро утро.
Чуха викове откъм далечния край на плажа. Тримата мъже им махаха с ръце и ги приканваха. Ели и Деви станаха и тръгнаха към тях.
Посред пясъка стърчеше врата. Дървена врата. С облицовка и месингова брава. Поне приличаше на месинг. Вратата имаше черни метални панти, каса, трегер и праг. Без табелка с име. В нея нямаше нищо необичайно. За Земята.
— Сега заобиколи от другата страна — подкани я Ши.
Отзад вратата я нямаше. Тя виждаше Еда, Виджи и Ши, и Деви, приседнала малко встрани, и непрекъснатата ивица пясък между тях четиримата и нея. Приближи се отстрани, стъпките й омекотени от прибоя, и различи тънка и тъмна, като острие на нож, вертикална линия. Не посмя да я докосне. Отстъпи отново назад, установи, че не се виждат сенки или въздушни отражения във въздуха пред нея, след което пристъпи напред.
— Браво — засмя се Деви.
Ели се извърна и видя затворената врата зад себе си.
— Какво видяхте? — попита.
— Симпатична жена, преминаваща през затворена врата, два сантиметра дебела.
Виджи изглежда се чувстваше превъзходно, въпреки страстното желание да си запали цигара.
— Опитахте ли се да отворите вратата? — попита ги Ели.
— Още не — отвърна Ши.
Тя отново отстъпи назад, възхитена от призрачното видение.
— Прилича на нещо от… как се казваше онзи френски сюрреалист? — запъна се Виджи.
— Рене Маргит — отвърна тя. — Той е белгиец.
— Съгласихме се, май, че това не е истинската Земя — заяви Деви, като обгърна с широк жест околния океан, плажа и небето.
— Освен ако не сме в Персийския залив преди три хиляди години и наоколо не витаят джинове — засмя се Ели.
— Не сте ли впечатлени от грижливата изработка?
— Аха — отвърна Ели. — Много са добри, признавам им го. Но защо? За какво им е била нужна такава детайлна изработка?
— Може би просто изпитват страст да довършват нещата до съвършенство.
— Или пък просто се фукат.
— Не разбирам — продължи Деви, — откъде знаят толкова точно за вратите ни. Помислете си колко различни начини съществуват да се направи една врата. Откъде са могли да знаят?
— Може да е от телевизията — реагира Ели. — Вега е приемала телевизионни сигнали от Земята — чакай да видим — до 1974 година. Явно могат да изпращат дотук интересни клипове по специален канал за нула време. Вероятно по телевизията между 1936 и 1974 година е имало много врати. Добре. — Тя продължи, все едно че темата беше същата. — Какво смятате, че ще се случи, ако отворим вратата и пристъпим през нея?
— Ако ние сме тук, за да ни подложат на изпит — каза Ши, — от другата страна на вратата е самият Изпит, може би различен за всеки от нас.
Беше готов. Де да беше и тя.
Най-близките палми хвърляха коси сенки по плажа. Огледаха се безмълвно. И четиримата изглеждаха нетърпеливи да отворят вратата и да пристъпят. Тя единствена изпитваше известна… неохота. Попита Еда дали иска да мине пръв. Добре би било да пуснем напред най-добрата си стъпка, помисли си.