Той се наведе напред и изгледа Ели втренчено. Явно искаше да види каква ще бъде реакцията й на това, което предстоеше да каже.
— Посланието спря в мига, в който Машината бе активирана. В мига, в който бензелите стигнаха критичната си скорост. До секундата. По целия свят. Всяка радиообсерватория с видимост към Вега засече същото. Задържахме тази информация, за да не ви отвличаме от отчета. Посланието млъкна на секундичката. Ето, това беше твърде глупаво от ваша страна.
— Не знам нищо за това, Майкъл. Но ако Посланието е спряло, какво от това? То е изпълнило предназначението си. Ние сме построили Машината и сме тръгнали към… мястото, към което са искали да тръгнем.
— Това ви поставя в доста неловко положение — продължи Киц.
Ели изведнъж разбра накъде клонеше. Това не беше очаквала. Той твърдеше, че е заговор, тя се опасяваше, че е лудост. Ако Киц не беше луд, да не би да беше тя самата? Ако нашата технология е в състояние да произведе вещества, които предизвикват халюцинации, не можеше ли една много по-напреднала технология да предизвика подробни колективни халюцинации? Макар и за миг, това обяснение й се стори възможно.
— Да си представим, че е миналата седмица — говореше той. — Радиовълните, пристигащи до Земята точно в момента, се предполага, че са били изпратени от Вега преди двайсет и шест години. Необходими са им двайсет и шест години, за да прекосят пространството до нас. Но преди двадесет и шест години, доктор Ароуей, не е съществувал никакъв комплекс „Аргус“, вие сте спала с друсачи на ЛСД и сте мрънкала за Виетнам и „Уотъргейт“. Вие сте толкова хитра, но сте забравила за скоростта на светлината. Няма как активирането на Машината да изключи Посланието, преди да изминат двайсет и шест години — освен ако не можете да изпратите послание по-бързо от светлината в обикновеното пространство. И двамата знаем, че това е невъзможно. Спомням си как се оплаквахте колко глупави били Ранкин и Джос, дето не знаят, че не може да се пътува по-бързо от светлината. Изненадан съм, че сте могли да пропуснете точно това.
— Майкъл, слушай. Ние можахме да стигнем оттук дотам за нула време. Да кажем, за двайсет минути. Може да е някаква аказуалност, отклонение от нормалния ред на причинност около сингулярността. Не съм специалист по тези въпроси. Трябва да поговориш с Еда или с Виджи.
— Благодаря за съвета — отвърна той. — Вече го направихме.
Тя си представи Виджи, подложен на подобен суров разпит от стария си противник Архангелски или от Баруда, човека, който бе предложил да се унищожат радиотелескопите и да се изгорят данните. Вероятно двамата се бяха срещнали на четири очи да обсъдят странната задача, която им предстоеше. Надяваше се, че Виджи се държи.
— Вие разбирате, доктор Ароуей. Сигурен съм, че разбирате. Но позволете да обясня още веднъж. Може би ще ми подскажете, ако пропускам нещо. Преди двайсет и шест години тези радиовълни тръгват към Земята. Сега си ги представете в космоса между Вега и тук. Никой не може да задържи радиовълните, след като са напуснали Вега. Никой не може да ги спре. Дори ако излъчвателят е разбрал моментално — чрез черната дупка, ако това ви харесва, — че Машината е активирана, трябва да изминат двайсет и шест години, преди сигналът да спре да пристига до Земята. Вашите веганци не са могли да знаят преди двайсет и шест години кога точно ще бъде активирана Машината. И то до минутата. Вие би трябвало да изпратите съобщение назад във времето, преди двайсет и шест години, за да може Посланието да спре на трийсет и първи декември, 1999 година. Следите ли мисълта ми?
— Разбира се. Та това е напълно неизследвана територия. Неслучайно е наречена времепространствен континуум. Ако те могат да правят тунели през пространството, предполагам, че са в състояние да направят и някакви тунели през времето. Фактът, че ние се върнахме един ден по-рано, показва, че боравят с поне ограничен вид пътуване във времето. Може би веднага, след като сме напуснали Станцията, са изпратили съобщение назад двайсет и шест години във времето, за да изключат предаването. Не знам.
— Нали разбирате колко удобно е за вас Съобщението да спре точно сега. Ако то все още продължаваше да се излъчва, щяхме да намерим спътничето ви, да го прихванем и да приберем излъчваната лента. И това щеше да представлява явно доказателство за фалшификация. Недвусмислено. Но не сте могли да си позволите този риск. Затова сте свели всичко до ала-бала и черните дупки. Всичко това сигурно е доста смущаващо за вас.
Изглеждаше угрижен.
Приличаше на параноична фантазия, при която куп невинни обстоятелства се прегрупират в сложен и коварен замисъл. Фактите в този случай трудно можеха да се нарекат обичайни и за властите изглеждаше разумно да проверят и други възможности за обяснение. Но тонът, с който Киц привеждаше събитията, беше толкова злобен, че според нея разкриваше една истински наранена личност, изплашена до болка. В ума й вероятността преживяното да се окаже колективна халюцинация малко понамаля. Но прекъсването на сигнала на Посланието — ако беше станало така, както Киц каза — беше притесняващо.