Но когато Хадън се задълбочи над идеята, и тази схема му се стори твърде скромна. Защото нямаше да бъдеш наистина ти, само с няколкото клетки, изстъргани от петите на крака ти. В най-добрия случай биха реконструирали само физическия ти вид. Но това няма да си самият ти. Ако подходиш по-сериозно, ще трябва да включиш куп семейни снимки, подробно описаната си автобиография, всички книги и звукозаписи, които си харесвал, повече или по-малко целия себе си. Любимия си комплект афтършейв, например, или диетичната кола. Знаеше, че това изглежда изключително егоистично и много му харесваше. В края на краищата, самата епоха бе предизвикала сдържан есхатологичен делириум. Беше напълно естествено да помисли за свършека на самия себе си, след като всички останали разсъждаваха за скорошното изчезване на вида, на планетата или за масовото небесно възнесение на Избраните.
Не можеш да очакваш, че извънземните ще знаят английски. Ако ще те възстановяват, то те трябва да научат твоя език. Значи се налага да включиш някакъв вид превод, проблем, пред който Хадън изпитваше удоволствие. Беше почти противоположен на проблема с дешифрирането на Посланието.
Всичко това изискваше значително място в една космическа капсула, толкова значително, че човек нямаше нужда повече да се ограничава до жалки мостри от своята тъкан. Можеш просто да изпратиш цялото си тяло. Ако успееш достатъчно бързо да се замразиш дълбоко след смъртта си, ще имаш и допълнително предимство. Може би достатъчна част от теб ще се окаже в работещо състояние, така че този, който те намери, ще може да свърши повече, отколкото просто да те реконструира. Сигурно ще успеят да те върнат към живота — е, разбира се, след като понаместят онова, което се е развалило. Но ако повехнеш малко преди да те замразят — защото, да речем, роднините ти не са разбрали навреме, че си починал, — тогава шансовете ти да бъдеш съживен значително намаляват. Това, което наистина има смисъл, прецени той, е да се замрази човек точно преди смъртта му. Това би направило неговото възкресяване много по-вероятно, въпреки че подобна услуга едва ли ще има много клиенти.
Но след като е така, защо точно преди да умре човек? Да предположим, че знаеш, че ти остават само година, две живот. Няма ли да е по-добре да те замразят веднага, размишляваше Хадън — преди месото да се развали? Въпреки това — въздъхна той, — каквато и да е болестта на загниване, тя може да се окаже все така неизлечима, след като те съживят; можеш да се замразиш за цяла геологическа ера и след това да си умреш от меланома или от сърдечен разрив, за които извънземните да не знаят нищо.
Не, заключи той. Има само едно съвършено решение на тази идея. Някой в цветущо здраве би трябвало да бъде изстрелян в еднопосочно пътешествие към звездите. В най-лошия случай ще си спестиш унижението от болестта и старческата възраст. Далеч отвъд вътрешните предели на Слънчевата система твоята равновесна температура ще спадне до само няколко градуса над абсолютната нула. По-нататъшно замразяване няма да ти е нужно. Вечното обслужване ще ти е осигурено. Безплатно.
По тази логика той стигна до окончателния извод: ако са необходими няколко години, за да се добереш до междузвездния студ, то тогава би могъл да останеш буден за шоуто и да се замразиш бързо, когато напускаш слънчевата система. На всичко отгоре това ще намали свръхзависимостта от криогениката.
Хадън беше взел всички разумни мерки срещу неочаквани медицински проблеми в околоземна орбита, продължаваше официалният отчет. Чак до профилактичното сонарно разбиване на евентуални камъни в жлъчката и бъбреците, още преди да се качи на своята небесна вила. След което взел, че умрял от анафилактичен шок. Някаква пчела изхвърчала сърдито и го ужилила, от букет фрезии, изпратени му на „Нарния“ от негова обожателка. Богатият арсенал с лекарства на „Матусал“ кой знае защо небрежно не бил допълнен с подходящия антисерум. Самото насекомо вероятно било обездвижено от ниската температура в товарния отсек на „Нарния“ и не било виновно. Малкото му скършено телце бе изпратено на Земята за изследване от добросъвестни ентомолози. Иронията от това, че един милиардер е поразен от някаква си пчела, не беше пропусната от редакционните коментатори и неделните проповеди.
Но всъщност всичко това беше измама. Нямаше никаква пчела, никакво ухапване и никаква смърт. Хадън си беше жив и здрав. Вместо това, в навечерието на Новата година, девет часа след активирането на Машината, се задействаха ракетните двигатели на едно транспортно средство с доста прилични размери, скачено с „Матусал“. То рязко увеличи скоростта си и се отдели от системата Земя — Луна. Беше го нарекъл „Гилгамеш“.