Няма значение как ще постъпят с нас. Важното е да останем живи. После ще разкажем историята си. Всичките петима — дискретно, разбира се. Първо — само на тези хора, на които се доверяваме. Те ще я разкажат на други. Мълвата ще тръгне. Никой няма да може да я спре. Рано или късно, правителствата ще признаят какво точно се е случило с нас в додекаедъра. А дотогава ние ще бъдем застрахователни полици един за друг. Ели, много съм щастлив от нашето преживяване. Това е най-великото нещо, което ми се е случвало.
— Целуни Нина от мен — каза му тя, преди да е тръгнал с нощния полет за Москва.
На закуската, Ели запита Ши дали е разочарован.
— Разочарован? Да отида там — той вдигна очи към небето, — да видя тях и да съм разочарован? Аз съм сирак от Великия поход. Преживях Културната революция. Опитвах се шест години да отглеждам картофи и захарно цвекло в сянката на Великата китайска стена. Целият ми живот е минал в катаклизми. Познавам разочарованието.
Бил си на пиршество и когато се връщаш в селцето си, където близките ти хора гладуват, да се разочароваш, че не празнуват завръщането ти? Това не е разочарование. Загубили сме само едно малко сражение. Виж само… разположението на силите.
Скоро той щеше да замине за Китай, след като бе обещал, че няма да прави никакви публични изявления какво се е случило в Машината. Но в замяна на това щеше да се върне към работата си като главен ръководител на разкопките в Шиан. Гробницата на Кин го очакваше. Той нямаше търпение да види доколко императорът прилича на своята симулация от другия край на тунелите.
— Прощавай. Знам, че ще прозвучи нахално и невъзпитано — започна Ели след малка пауза. — Но фактът, че от всички нас само ти се срещна с… в целия ти живот нямало ли е някой, когото да си обичал?
Съжали, че не успя да формулира въпроса си по-добре.
— Всеки, когото съм обичал, ми е бил отнеман. Изтриван от паметта ми. Виждал съм императорите на двайсети век да идват и да си отиват — отвърна той. — Търсех някой, който да не бъде ревизиран или реабилитиран, или преправян. Има само няколко исторически фигури, които не могат да бъдат изтрити.
Беше се загледал в ръба на масата и пръстите му си играеха с чаената лъжичка.
— Посветих живота си на Революцията и не съжалявам. Но не знам почти нищо за майка ми и баща ми. Нямам спомен за тях. Майка ти е все още жива. Ти си спомняш баща си и го срещна. Никога не забравяй колко си щастлива.
У Деви Ели усети тъга, каквато досега не беше забелязвала. Реши, че сигурно е от скептицизма, с който директоратът на Проекта, както и правителствата, бяха посрещнали разказа им за случилото се. Но Деви поклати глава.
— Дали ще повярват не е толкова важно за мен. Важно е самото преживяване. То ме промени. Ели, всичко се случи наистина. Беше реално. Знаеш ли, първата нощ, след като се върнахме тук, в Хокайдо, сънувах, че пътешествието ни е било сън. Но не беше. Не беше.
Да, тъжна съм. Моята тъга е… Знаеш ли, там, когато срещнах отново Суриндар, се задоволи едно мое желание, което бях изпитвала цял живот. Той беше точно такъв, какъвто го помня, точно такъв, какъвто го бях сънувала. Но когато го видях, когато видях тази негова съвършена симулация, разбрах: тази любов беше толкова ценна за мен, защото бях лишена от нея, защото бях пожертвала толкова много, за да се оженя за него. Нищо повече. Този човек беше глупак. Десет години да бях поживяла с него и щяхме да се разведем. А може би само пет. Бях толкова млада и глупава.
— Наистина съжалявам — каза Ели. — Почти не съм изпитвала тъга от загубена любов.
— Ели — отвърна Деви. — Не ме разбра. За пръв път, откакто съм възрастна, аз не тъгувам за Суриндар. Тъгувам за своето семейство, което изоставих заради него.
Сухавати се връщаше в Бомбай за няколко дена, след което щеше да посети родното си село в Тамил Наду.
— Възможно е да се окаже лесно — промълви тя — да се убедим сами, че е било само илюзия. Всяка сутрин, когато се събуждаме, преживяното ще ни изглежда все по-далечно, все по-приличащо на сън. Би било по-добре за нас да останем заедно, да укрепваме взаимно спомените си. Те разбират тази опасност. Точно затова ни заведоха на морски бряг, нещо, наподобяващо нашата планета, една реалност, която можеш да докоснеш. Няма да позволя на никого да омаловажи онова, което преживяхме. Помни го. То наистина се случи. Не беше сън. Ели, не го забравяй.
При всичките тези обстоятелства Еда изглеждаше твърде спокоен. Тя скоро разбра защо. Докато тя и Виджи бяха подложени на дълги разпити, той бе изчислявал.