Ели се зачуди дали бяха успели да купят мълчанието на Валириън, или на Виджи, или на Абонема. Не разбираше как — освен ако не застреляха разпитващите екипи на петте държави и Световния консорциум за Машината — се надяваха да запазят вечно всичко това в тайна. Беше само въпрос на време. Значи просто печелеха време.
Изненада се колко умерени бяха предвидените наказания, с които я заплашваха. Но нарушението на споразумението, ако се случеше, нямаше да се стовари на главата на Киц. Той скоро се уволняваше. След година, поради правилата на конституцията, недопускащи повече от два мандата, администрацията на Ласкър щеше да напусне кабинетите си. Той бе приел да сътрудничи на една адвокатска фирма във Вашингтон, известна с клиентелата си, работеща във военнопромишления комплекс.
Ели смяташе, че Киц няма да се спре дотук. Той не изглеждаше притеснен от това, което по нейни твърдения им се бе случило в галактическия център. Това, което истински го ужасяваше, бе възможността тунелите наистина да са отворени, ако не от Земята, то към нея. Сигурно комплексът в Хокайдо скоро щеше да бъде демонтиран. Техническите лица щяха да се завърнат в своите институти и университети. Какво ли щяха да разказват? Може би додекаедърът щеше да бъде изложен в Научното градче в Цукуба. После, след приличен срок, когато вниманието на света бъде отвлечено от някакъв друг проблем, може би в района на Машината щеше да последва експлозия — ядрена, ако Киц успееше да намери удовлетворително обяснение. Ако е ядрена експлозия, радиоактивното замърсяване щеше да послужи като подходящ повод цялата околна зона да бъде поставена под карантина. Това щеше да предпази обекта от любопитни и най-малкото щеше да поразклати „мундщука“ на тунела. Може би чувствителността на японците към ядрените експлозии, дори и подземни, щеше да накара Киц да заложи на конвенционален взрив. Щяха да я прикрият като поредна авария в каменовъглените мини в Хокайдо. Но Ели се съмняваше дали изобщо някаква експлозия — конвенционална или ядрена — ще успее да откачи Земята от тунела.
Но може пък Киц изобщо да не възнамерява да прави подобно нещо. Може би просто го подценяваше. В края на краищата, той също бе повлиян от Пътя на Машината, Машиндо. Би трябвало да има семейство, приятели, някой, когото обича. Не може никога да не го е лъхнало това чувство.
На другия ден президентът я награди с „Държавен медал на свободата“, на публична церемония в Белия дом. В камината край една мраморна бяла стена горяха цепеници. Президентът бе вложила огромен политически и обикновен капитал в цялото начинание и беше решена да го представи във възможно най-добра светлина пред нацията и пред света. В словото й се изтъкваше, че средствата, вложени от САЩ и останалите държави в Проекта, са се изплатили щедро. Разцъфтели са нови технологии и индустрии, които предлагат на обикновените хора облаги, сравними с тези от изобретенията на Томас Едисон. Открихме, че не сме сами във вселената, че там, в далечния космос, съществува разум, много по-напреднал от нашата цивилизация. Те промениха завинаги нашето собствено разбиране за себе си, заяви президентът. Лично за нея — но също така, според нея, и за повечето американци — откритието е укрепило вярата й в Бога, който сега е разкрил, че твори живот и разум на много светове, заключение, което по дълбоко убеждение на президента ще се окаже в хармония с всички религии. Но най-голямото благо, което Машината ни даде, подчерта президентът, бе духът, който тя донесе на Земята — нарастващото взаимно разбирателство сред човешката общност, всеобщо споделеното усещане, че всички ние сме пътници в едно опасно пътешествие в пространството и времето, стремежът към едно всеобщо, изпълнено с предначертание единение, — станал известен по цялата планета с названието Машиндо.
Президентът представи Ели на пресата и телевизионните камери, изтъкна нейната последователност като учен в продължение на дванадесет дълги години, нейния гений в засичането и дешифрирането на Посланието и нейния кураж да се качи на борда на Машината. Никой не беше наясно какво ще направи Машината. Доктор Ароуей доброволно бе рискувала живота си. Не е виновна доктор Ароуей за това, че след активирането на Машината не е станало нищо. Тя е направила всичко, което е в човешките възможности. Заслужила е благодарността на всички американци и на всички останали хора по Земята. Ели е много деликатна личност. Въпреки присъщата й мълчаливост, винаги, когато се е налагало, тя е разяснявала смисъла на Посланието и на Машината пред широката общественост. Тя действително е проявила търпеливост към пресата, от която президентът искрено се възхищава. Сега доктор Ароуей трябва да бъде оставена насаме, за да може да продължи своята научна кариера. В замяна на това имаше изявления пред пресата, брифинги и интервюта със секретаря по отбраната Киц и с президентския научен съветник дер Хеер. Президентът се надява пресата да прояви уважение към желанието на доктор Ароуей да не дава пресконференции. Съществува обаче възможност да й се направят снимки.