Беше като постъпването от прогимназията в колежа, от безусилните успехи към необходимостта да дисциплинираш духа си, за да разбереш изобщо. В прогимназията бе правела контролните по-бързо от всички останали. В колежа бе намерила хора по-бързи от нея. Същите трудности и предизвикателства бе изпитала в университета, при дипломирането си и когато стана професионален астроном. На всеки следващ стадий се бе натъквала на учени, много по-завършени от нея. И всеки следващ стадий се беше оказвал по-възбуждащ от предишния. Нека разкритията се навиват, мислеше си Ели, като гледаше към факса. Тя беше готова.
„ПРОБЛЕМ В ПРЕДАВАНЕТО. С/Н <10. МОЛЯ ОСТАНЕТЕ В ГОТОВНОСТ.“
Свързана бе с компютъра в „Аргус“ чрез комуникационен спътник, наречен „Дефком Алфа“. Може би беше възникнал някакъв проблем в контрола на подхода или провал в някоя подпрограма. Прекъсна размишленията си и отвори плика.
ИНСТРУМЕНТИ АРОУЕЙ, гласеше заглавката на бланката. Разбира се, писмото бе написано на старата „Роял“, която баща й държеше вкъщи, за да пише на нея служебните си и частни писма. В горния десен ъгъл бе отпечатано „Тринадесети юни, 1964 г.“ Тогава Ели беше на петнадесет години. Не можеше да го е писал баща й: по това време той отдавна беше мъртъв. Хвърли поглед в края на писмото и разпозна изрядния подпис на майка си.
Мила ми Ели,
Сега, когато вече не съм жива, се надявам, че ще намериш сили в сърцето си да ми простиш. Знам, че сторих грях към теб и не само към теб. Не бих понесла омразата, която щеше да изпиташ към мен, ако ти кажех истината приживе. Затова не намерих кураж да говоря с теб, докато бях жива. Знам колко обичаше Тед Ароуей и искам да знаеш, че аз също го обичах. Все още го обичам. Но той не беше истинският ти баща. Твоят истински баща е Джон Стотън. Направих нещо много грешно. Не трябваше да го правя, но бях толкова слаба, а ако не бях го направила, теб нямаше да те има на този свят, затова те моля да бъдеш добра, когато си мислиш за мен. Тед знаеше това, той ми прости и решихме да не ти го казваме никога. Но ето, сега поглеждам през прозореца и те виждам в двора. Седиш там, мислиш си за звездите и за разни неща, дето никога няма да ги разбера, и така се гордея с теб. Ти толкова държиш на истината, та си помислих, че трябва един ден да разбереш истината за себе си. За произхода си, искам да кажа.
Ако Джон е още жив, тогава той ще ти е предал това писмо. Знам, че ще го направи. Той е по-добър човек, отколкото си мислиш за него, Ели. Бях щастлива, че отново го намерих. Може би го мразиш толкова, защото някаква част от душата ти се е досетила за истината. Но всъщност го мразиш, защото той не е Тиъдър Ароуей. Знам.
Ето те, седиш там. Откакто започнах това писмо, не си и помръднала. Просто си мислиш. Надявам се и се моля каквото и да търсиш, да го намериш. Прости ми. Бях просто човек.
Ели бе погълнала писмото на един дъх и сега го прочете отново. Трудно й беше да диша. Ръцете й лежаха отпуснати. Натрапникът се беше оказал истинският. Почти през целия си живот бе отхвърляла собствения си баща, без и най-малка представа какво върши. Каква ли сила на характера е трябвало да прояви той през всичките онези избухвания, когато го дразнеше, че не е неин баща и няма право да се бърка в живота й.
Телефаксът отново иззвъня, два пъти. Подканваше я да натисне клавиша Return. Но тя нямаше желание да го направи. Трябваше да почака. Замисли се за ба… за Тиъдър Ароуей, за Джон Стотън и за майка си. Толкова жертви бяха направили за нея, а тя беше така погълната от себе си, че дори не го бе забелязала. Прииска й се сега Палмър да е до нея.
Факсът иззвъня отново и каретката се задвижи предпазливо, опипващо. Беше програмирала компютъра да бъде настоятелен в усилието си да привлече вниманието й, дори изобретателен, ако прецени, че е намерил нещо в пи. Но сега умът й бе твърде зает в разплитането и преподреждането на митологията на собствения й живот. Майка й е седяла до бюрото в спалнята на втория етаж, поглеждала е през прозореца, докато е мислила как да подреди думите си в писмото, и очите й са се спирали на петнадесетгодишната Ели, опърничава, странна и бунтовна.
Майка й беше оставила още един подарък. С това писмо, Ели бе завършила кръга и се бе върнала след всичките тези години. Оттогава беше научила толкова много. И толкова много предстоеше да научи.