— Уили, донеси карта на света. И моля те, намери ми Марк Ауербах в Кеймбридж, Масачузетс. Може би си е вкъщи. Прати му това съобщение за МАС телеграма до всички обсерватории и особено до радиообсерваториите. Виж също дали може да ни изпрати телефонния номер на Пекинската радиообсерватория. После ме свържи с научния съветник на президента.
— Ще прескочиш Националната научна фондация?
— След Ауербах ме свържи с научния съветник на президента.
Сред общата врява й се стори, че чу нечий радостен вик.
На велосипеди. С фургони. Носени от пощальони. По телефон. По всякакъв начин един-единствен параграф достигаше до астрономическите центрове по целия свят. В някои по-големи радиообсерватории — например в Китай, Индия, Съветския съюз, Холандия — съобщението пристигаше по телекса. Докато приемниците потракваха, служителят от охраната или някой случайно минаващ дежурен астроном го разчиташе трескаво, откъсваше го от ролката и с любопитство, изписано на лицето, го занасяше в съседния кабинет. Съобщението гласеше:
АНОМАЛНО НАКЪСАН РАДИОИЗТОЧНИК В ДЯСНА НЕБЕСНА ДЪЛЖИНА 18 Ч. 34 М. ДЕКЛИНАЦИЯ ПЛЮС 38 ГРАДУСА 41 МИНУТИ, ОТКРИТ ПРИ СИСТЕМАТИЧНО НАБЛЮДЕНИЕ НА НЕБЕТО ОТ „АРГУС“. ЧЕСТОТА 9,24176684 ГИГАХЕРЦА, ЧЕСТОТЕН ОБХВАТ ПРИБЛИЗИТЕЛНО 430 ХЕРЦА. БИМОДАЛНИ АМПЛИТУДИ, ПРИБЛИЗИТЕЛНО 174 И 179 ЯНСКИ. ФАКТИЧЕСКИ АМПЛИТУДИ КОДИРАЩИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ ОТ ПРОСТИ ЧИСЛА. СПЕШНА НУЖДА ОТ ПЪЛНО ПОКРИВАНЕ НА ГЕОГРАФСКАТА ДЪЛЖИНА. МОЛЯ ОБАДЕТЕ СЕ ДА ПОЛУЧИТЕ ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ КООРДИНИРАЩИТЕ ОБСЕРВАТОРИИ.
Глава 5
Дешифриращ алгоритъм
Проговори ми пак, о, светли ангеле…
Общежитията за външни посетители-учени вече бяха заети или по-скоро претъпкани с отбрани светила на общността SETI. Когато започнаха да пристигат официалните делегации от Вашингтон, не можеха да им намерят подходящи квартири на територията на комплекса „Аргус“ и се наложи да ги настанят в мотели в разположения наблизо Сокоро. Кенет дер Хеер, научният съветник на президента, беше единственото изключение. Пристигнал бе на другия ден след откритието, в отговор на спешното повикване на Елеанор Ароуей. В следващите няколко дена се изсипаха официални представители на Националната научна фондация, Националната администрация по аеронавтика и космически изследвания (НАСА), Департамента по отбраната, Консултативния комитет за наука към Президентството, Националния съвет за сигурност и Националната агенция за сигурност. Имаше и няколко правителствени служители, чиято принадлежност към едно или друго ведомство оставаше неясна.
Предната вечер неколцина от тях стояха под сто и първия телескоп и за пръв път им показваха на небосклона Вега. Времето беше услужливо и звездата мило примигваше със синкаво-бялата си светлина.
— Казвам, че съм я виждал и преди, но не знаех, че така се казва — отбеляза един от тях.
Вега изглеждаше малко по-ярка от останалите звезди по небето, но не се отличаваше с нищо особено. Беше просто една от няколкото хиляди звезди, видими с невъоръжено око.
Учените провеждаха непрекъснати изследователски семинари по природата, произхода и вероятното значение на радиоимпулсите. Екипът за връзки с обществеността към проекта — по-голям, отколкото в други обсерватории, заради големия публичен интерес към издирването на извънземен разум — бе натоварен със задачата да информира по-нископоставени представители. Всеки новопристигнал изискваше лично да му се докладва в подробности. Ели, която имаше задължението да запознава по-старшите официални лица със ситуацията, да ръководи хода на проучванията и да отговаря на напълно уместните и задълбочени скептични коментари, предлагани енергично от колегите й, се чувстваше смъртно уморена. От момента на откритието пълноценният нощен сън си оставаше за нея непостижим лукс.
Отначало се опитаха да премълчат находката. В края на краищата не можеха да бъдат абсолютно сигурни, че наистина става дума за извънземно послание. Едно преждевременно или погрешно съобщение щеше да бъде пълен провал във връзките им с обществеността. Но което беше по-лошо, щеше да зацапа анализа на данните. Ако пресата се изсипеше, науката със сигурност щеше да пострада. Правителствените кръгове във Вашингтон, също като „Аргус“, бяха склонни събитието да се премълчи. Но учените го бяха споделили със семействата си, телеграмата на Международния астрономически съюз беше разпратена по целия свят и всички все още примитивни астрономически системи за бази данни в Европа, Северна Америка и Япония разнасяха вестта за откритието.