Сдобили сме се с възможността да извършваме радиоастрономически изследвания едва в последните няколко десетилетия, повтаряше си тя. В една галактика, чиито звезди са със средна възраст милиарди години. Шансът да получим сигнал от цивилизация на същата степен на развитие като нашата трябва да е минимален. Ако са малко по-изостанали, те изобщо не биха разполагали с технологична възможност да общуват с нас. Така че най-вероятният сигнал би трябвало да дойде от много по-развита от нас цивилизация. Може би са в състояние да напишат пълни и мелодични огледални фуги: контрапунктът ще бъде същата тема, в обратен ред. Не, реши тя. Въпреки, че това би било наистина гениално и определено извън нейните способности, то представляваше малка екстраполация на нещо, което биха могли да постигнат хората. Към подобно предположение я подбутваше порядъчното влияние на Бах и Моцарт.
Опита се да направи още по-голям скок. Към ума на някой, който е многократно, в непостижими мащаби по-интелигентен от нея, по-умен, да речем, от Дръмлин или от Еда, младия нигерийски физик, получил наскоро Нобелова награда. Беше невъзможно. Можеше да разсъждава над възможността да се изрази Последната теорема на Ферма или Поправката на Голдбах само с няколко реда уравнения. Можеше да си представи проблеми, стоящи далеч извън нашите възприятия, които за тях са повече от елементарни. Но не можеше да проникне в техните умове. Не можеше да си представи как би разсъждавал един ум, многократно надвишаващ човешките способности. Разбира се. Нищо чудно. Какво очакваше тя? Все едно да опишеш нов основен цвят или свят, в който разпознаваш седемстотин познати по тяхната индивидуална миризма… Можеше да обсъжда това, но не и да го изпита. По определение трябва да е изключително трудно да се разбере поведението на същество, което е многократно по-умно от теб. Но въпреки това, въпреки това: защо само прости числа?
В последните няколко дни радиоастрономите на „Аргус“ постигнаха напредък. Движението на Вега беше известно. Известен беше компонентът на скоростта на приближаване и отдалечаване спрямо Земята, както и паралелното й движение по небосвода, на фона на по-отдалечените звезди. Телескопите на „Аргус“, работещи във взаимодействие с радиообсерваториите в западна Вирджиния и Австралия, даваха неопровержими данни, че източникът се движи с Вега. Сигналът не само пристигаше, доколкото можеха да измерят точно, оттам, където се намираше Вега на небесния свод. Сигналът също така следваше особеното, характерно движение на Вега. Освен ако не беше някакъв гигантски фалшификат, източникът на импулсите с прости числа наистина се намираше в системата на Вега. Не се забелязваше допълнителен Доплеров ефект, дължащ се на движението на предавателя, може би инсталиран на някоя планета около Вега. Извънземните компенсираха орбиталното му изместване. Може би проява на извънземен етикет.
— Това е най-проклетото най-удивително нещо, за което съм чувал досега. И няма нищо общо с нашата работилничка — заключи един официален представител на Агенцията за напреднали отбранителни технологии, преди да си тръгне за Вашингтон.
Веднага след откритието Ели бе насочила няколко телескопа да изследват Вега в друг честотен обхват. Разбира се, бяха открили същия сигнал, същата монотонна последователност от прости числа, бибипкащи във водородната честотност от 1420 мегахерца, в хидроксилната честотност от 1667 мегахерца и в много други честоти. В целия радиоспектър, като електромагнитен оркестър, Вега бълваше прости числа.
— Не виждам никакъв смисъл — заяви Дръмлин, небрежно опипвайки токата на колана си. — Не е възможно да сме го изтървали преди. Всички гледат към Вега. Ароуей я изследва преди десет години в Аресибо. И изведнъж миналия вторник Вега започва да излъчва прости числа? Защо точно сега? Как се получи така, че взеха да предават само пет години след като „Аргус“ започна да слуша?
— Може би предавателят им е прекъснал заради ремонт в продължение на няколко века — предположи Валириън. — И току-що отново са го вкарали в действие. Може би техният цикъл на дежурство е да ни предават веднъж на милион години. Знаете, съществуват толкова други планети, на които е възможно да има живот. Може би не сме единственото детенце в групата.
Но Дръмлин, явно неудовлетворен, само поклати глава.