Тя се приближи и видя, че Виджи подрежда на рафта тесте с холографски карти за игра, показващи голи жени и мъже в пози, които днес се смятаха просто за неприлични, но биха скандализирали предишните поколения. Продавачката се мъчеше да прибере картите, но Луначарски енергично прикри с ръце тезгяха. Виджи печелеше.
— Съжалявам, сър. Не аз определям цените. Само работя тук — изплака момичето.
— Виждаш ли недостатъците на плановата икономика? — обърна се Виджи към Ели, докато подаваше двайсетдоларова банкнота на продавачката. — При един наистина свободен пазар сигурно щях да се спазаря на петнайсет. Даже на дванайсет и петдесет. Не ме гледай така, Ели. Не са за мен. С жокерите тук има петдесет и четири карти. Всяка от тях е великолепен подарък за някой от работещите в моя институт.
Тя се усмихна и стисна ръката му.
— Радвам се, че отново си тук, Виджи.
— Рядко удоволствие, скъпа.
На път към Сокоро, по взаимно мълчаливо съгласие, си говореха за дреболии. Валириън и шофьорът, един от новите хора от охраната, бяха отпред. Питър, който не беше разговорлив дори при обичайни обстоятелства, се задоволи да се облегне назад и да слуша разговора помежду им, който засягаше съвсем по допирателната това, което бяха дошли да обсъждат руснаците: третото ниво на палимпсеста, подробното, сложно и все още неразчетено Послание, което събираха с общи усилия. Американското правителство, повече или по-малко неохотно, бе стигнало до извода, че съветското участие е от съществено значение. Преди години руснаците твърде предвидливо бяха разположили голямо количество малки телескопи по цялото протежение на Евразийския масив, обхващащ 9 000 км от земната повърхност, а наскоро бяха привършили строителството на мощна радиообсерватория край Самарканд. Освен това съветските океански кораби за проследяване на сателитни сигнали патрулираха в Атлантическия и Тихия океан.
Част от съветските данни бяха излишни, защото обсерватории в Япония, Китай, Индия и Ирак получаваха същите сигнали. Всъщност всеки по-сериозен радиотелескоп по света слушаше Вега, когато беше в полезрението му. Астрономи във Великобритания, Франция, Холандия, Швеция, Германия и Чехословакия, в Канада, Венецуела и Австралия записваха малки късчета от Посланието, следейки Вега от изгрев до залез. В някои обсерватории засичащото оборудване не беше достатъчно чувствително дори за да се различат отделните импулси. Но въпреки това и те слушаха неясния шум. Всяка от тези държави държеше късче от големия пъзел, защото, както Ели бе обърнала внимание на Киц, Земята се върти. Всяка държава се опитваше да разчете някакъв смисъл в импулсите. Но беше трудно. Никой не можеше да каже със сигурност дори дали Посланието е написано в символи или в картини.
Приемаше се, че няма да могат да разчетат Посланието, докато то отново не се завърти към страница първа — ако изобщо това се случеше — и отново да започне с въведението, с буквара и ключа за разшифроване. Може би беше много дълго, си мислеше Ели, когато Виджи разсеяно сравни тайгата с трънестата пустиня; може би няма да го извъртят отново и след сто години. Може би Посланието (по цялата планета думата се пишеше с главна буква) представляваше тест за интелигентност, така че прекалено тъпите да го дешифрират светове да не могат да злоупотребят с него. Тя се стресна при мисълта какво унижение би изпитала заради човешкия вид, ако се провалят и не успеят да го разберат. Веднага, щом американците и руснаците се споразумяха за сътрудничество и подписаха официален меморандум, всички останали нации, разполагащи с радиотелескопи, се съгласиха да сътрудничат. Образува се нещо като Световен консорциум на Посланието и хората се изразяваха с тези термини. Имаха нужда да обединят данните и умовете си, ако искаха То да бъде разчетено.
Във вестниците пишеха почти само за него. Няколкото жалки известни факта — простите числа, излъчването на Олимпийските игри и съществуването на съобщение от комплексен характер — непрекъснато се повтаряха. Едва ли съществуваше човек на планетата, който по един или друг начин да не бе научил за Посланието от Вега.
Религиозни секти, официални и незаконни, както и нововъзникнали по повода, се ровеха в теологичните аспекти на Посланието. Някои смятаха, че е от Бог, други — че е от Дявола. Изненадващо, но трети дори не бяха сигурни. Появи се неприятно възраждане на интереса към Хитлер и нацисткия режим, и Виджи й обърна внимание, че е преброил цели осем свастики в рекламите на неделния брой на „Ню Йорк Таймс Бук Ривю“. Ели му отвърна, че осем е сравнително нормално, но знаеше, че преувеличава; преди няколко седмици се срещаха само по две-три. Някаква група хора, които се наричаха „космоарийци“, предлагаха „убедителни доказателства“, че летящите чинии били изобретени в хитлеристка Германия. Нова „чистокръвна“ раса нацисти била отрасла на Вега и сега била готова да наложи ред на Земята.