За изумление на Ели тълпата отвърна с одобрителен хоров ропот. Ораторът бе отпушил някакъв кладенец на възмущение, за който тя бе имала твърде смътна представа до този момент.
— Тези учени не вярват, че сме Божии деца. Мислят, че сме маймунски издънки. Сред тях има известни комунисти. Нима искате хора като тях да решават съдбата на света?
Тълпата отвърна с гръмко: „Не-е!“
— Нима искате шепа неверници да разговарят с Бог от наше име?
— Не-е! — прогърмя отново възбудената аудитория.
— Или с Дявола? Те се пазарят за нашето бъдеще с чудовища от чужд свят. Братя и сестри, тук е Злото.
Ели мислеше, че ораторът не е забелязал тяхното присъствие. Но той се обърна настрани и посочи през противоциклонната ограда към стаилата се колона.
— Те не говорят от наше име! Те не могат да ни представляват! Те нямат никакво право да преговарят от наше име!
Намиращите се близо до оградата започнаха да я блъскат и бутат ритмично. Валириън и шофьорът пребледняха. Колите завиха наляво и надуха газ към сградата на „Аргус“, отдалечена на няколко километра сред пустинята. Докато ускоряваха, през шума на скърцащите гуми и ропота на тълпата, Ели долови кънтящия глас на оратора:
— Злото, вселило се тук, ще бъде спряно. Заклевам ви се.
Глава 8
Случаен достъп
Теологът може да си позволи удоволствието да представя Религията като снизходяща от Небесата, гиздава в своята естествена чистота. На плещите на историка обаче тежи по-тъжна задача. Той е длъжен да открие неизбежната смесица от заблуди и поквара, с които тя се просмуква в дългото си пребиваване на Земята, сред слабата и деградираща човешка раса.
Ели пренебрегна случайния достъп и запревключва последователно телевизионните станции. „Животът на масовите убийци“ и „Ще заложиш ли задник“ се оказаха на съседни канали. На следващия още от пръв поглед се разбираше, че щедрото обещание на медиума ще остане неизпълнено. Следваше оспорван баскетболен мач между „Рисовете“ на Джонсън Сити и „Тигрите“ на Юниън-Ендикът; играчите, младежи и девойки, даваха всичко от себе си. На другия канал вървеше поучение на фарси за правилното и неправилното съблюдаване на Рамазана. Веднага след това идваше един от кодираните канали, изцяло посветен на сексуални практики, които биха отвратили всеки. После се натъкна на един от първите компютърни канали, излъчващ ролеви игри с фантастично съдържание, за който напоследък бяха настъпили тежки времена. Включен в домашния компютър, той предлагаше единичен достъп до поредното приключение, днес озаглавено с многозначителното име „Галактически Гилгамеш“, с надеждата, че клиентът ще го намери за достатъчно привлекателно, за да си поръча играта на дискета по някой от търговските канали. Бяха взети подходящи софтуерни мерки, да не би да се опиташ да си запишеш програмата по време на единствения си достъп. Повечето от тези видеоигри, прецени тя, бяха отчайващо сбъркани опити да се подготви подрастващото поколение за неизвестното бъдеще.
Погледът й се спря на един разгорещен коментатор по една от старите телевизионни мрежи, който обсъждаше с искрена загриженост така наречената „непровокирана атака“ на северновиетнамски торпедоносци срещу два разрушителя от Седмия американски флот в Тонкинския залив и призоваваше президента на Съединените щати да вземе „всички необходими“ ответни мерки. Програмата беше една от любимите й, „Новините от вчера“. Повтаряше новинарски предавания от предишни години. Във втората част на програмата се правеше точка по точка анализ на лъжеинформацията в първата част и на упоритата доверчивост, с която се отнасят някои съвременни организации към всякакви твърдения от страна на държавната администрация, колкото и да са необосновани и изсмукани от пръстите. Беше една от няколкото телевизионни програми, продуцирани от гражданската организация РЕАЛИ-ТВ, и включваше сериала „Обещания, обещания, обещания…“, посветен на постфактум анализи на неизпълнени предизборни обещания на местно, щатско и национално ниво, както и „Локуми и балони“ — ежеседмично разнищване на широко разпространени предразсъдъци, пропаганда и митове. Датата в долния ъгъл на екрана беше 5 август, 1964 година. Заля я вълна от спомени — носталгия не беше най-подходящата дума — за дните в горния курс. Продължи нататък.
Превключвайки по каналите, Ели отмина серията за ориенталска кухня, този път посветена на „хибачи“; дългата реклама за първото поколение универсални домашни роботи на „Хадън Кибернетико“; рускоезичната програма на Съветското посолство за новини и коментар; няколко детски и новинарски честоти; математическия канал, показващ зашеметяващи компютърни графики от новия курс „Кърнъл“ по аналитична геометрия; канала за покупко-продажба на жилища и недвижимо имущество; цикъл от дълги дневни сериали. Накрая се натъкна на религиозните телевизионни мрежи, където, сдържано или възбудено, се обсъждаше темата за Посланието.